Кралят на зимата

— какви езици знаеш, Дерфел? — попита ме Бан.

— Сакски и британски, господарю.

— А — въздъхна той разочарован. — Само груби езици. Аз владея латински, гръцки, британски, разбира се, и малко арабски. Отец Селуин, ей там, говори десет пъти повече езици, нали така, Селуин?

Кралят говореше на единствения човек в библиотеката — един стар свещеник с бяла брада, с грозна гърбица и черно монашеско расо с качулка. Свещеникът вдигна ръка да потвърди, но не вдигна поглед от струпаните на масата му свитъци. За момент си помислих, че свещеникът има пухкав шал под качулката си, но после видях, че това беше една сива котка, която повдигна глава, погледна ме, прозя се и пак заспа. Крал Бан не обърна внимание на грубостта на свещеника, а ме поведе покрай рафтовете с кутиите и заразказва за съкровищата, които беше събрал.

— Това, което имам тук — каза той гордо, — е всичко, което е останало от римляните и всичко, което ми изпращат различни приятели. Някои от ръкописите са много стари, за да могат да се ползват и ние ги преписваме. Сега да видим какво е това? А да, една от дванадесетте драми на Аристофан. Аз ги имам всичките, разбира се. Тази се казва „Вавилонците“. Комедия на гръцки, млади човече.

— И изобщо не е смешна — излая свещеникът от своята маса.

— И изключително забавна — каза крал Бан, без да се засяга от грубостта на свещеника, явно беше свикнал с това. — Може би филите трябва да построят театър и да изиграят тази комедия? — добави той. — А, ето това ще ти хареса. Хораций „Поетичното изкуство“. Сам съм я преписвал.

— Нищо чудно, че не може да се чете — намеси се отец Селуин.

— Карам всички фили да изучават максимите на Хораций — каза ми кралят.

— Те затова са такива ужасни поети — вметна свещеникът, но все още без да вдига поглед от своите свитъци.

— А, Тертулиян! — каза кралят като измъкна друг свитък и издуха праха от пергамента. — Копие на неговата „Апологетика“!

— Боклук — каза Селуин. — Само дето сте изхабили скъпото мастило.

— Самото красноречие! — ентусиазирано рече Бан. — Аз не съм християнин, Дерфел, но някои християнски писания са изпълнени с чувство за морал.

— Няма такова нещо — каза свещеникът.

— А това е творба, която вече познавате — каза кралят и измъкна нов свитък. — „Размишления“ на Марк Аврелий. Това, скъпи ми Дерфел, е неповторим наръчник за начина, по който един мъж трябва да изживее живота си.

— Баналности на лош гръцки, написани от един римски глиган — изръмжа свещеникът.

— Това е може би най-великата книга, която някога е била написана — каза кралят замечтано, постави Марк Аврелий на мястото му и извади друг ръкопис. — А това е нещо много любопитно, наистина. Големият трактат на Аристарх от Самос. Сигурно го знаеш?

— Не, господарю — признах аз.

— Е, не всеки би искал да го прочете — кимна тъжно кралят, — но в него има нещо забавно. Аристарх твърди (не се смей), че земята се върти около слънцето, а не слънцето около земята. — Бан демонстрира тази престава обърната с главата надолу със странни въртеливи движения на ръцете си. — Схванал е всичко наопаки, разбираш ли?