Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Всички воини на Думнония ли са толкова невъзпитани? — попита тя кисело.
— Вие да не искате воините да приличат на придворни? — намеси се безцеремонно Селуин. — Бихте ли изпратили вашите скъпи поети да избиват франки? Не като им рецитират свои стихове, разбира се, макар че като си помислиш, това може да се окаже доста добро оръжие.
Той погледна злобно към кралицата и тримата поети потрепериха. По някакъв начин Селуин се беше промъкнал в Инис Трийбс въпреки забраната срещу грозните неща. Сега без монашеското си расо той изглеждаше невероятно грозен. Върху едното му око имаше плесенясала превръзка, устата му беше изкривена в кисела гримаса, на темето му имаше тонзура, а под неравната черта висеше изтъняла коса. Брадата му беше мръсна, а под нея се подаваше груб дървен кръст, който висеше на хлътналите му гърди. А тялото му беше приведено и изкривено, невероятно деформирано от огромната гърбица. Сивата котка, която спеше на врата му в библиотеката, сега се беше свила в скута му и ядеше парченца от раци.
— Ела да седнеш до мен — каза Галахад — и не се притеснявай.
— Не мога да не се притеснявам — казах аз. — Това беше моя грешка. Трябваше да се сдържа.
— Моят брат — продължи разговора Галахад, когато столовете бяха пренаредени, за да мога да седна до него, — или по-точно моят полубрат изпитва удоволствие да дразни хората. Така се забавлява. Повечето хора обаче не смеят да му се противопоставят, защото той е престолонаследникът, а това означава, че един ден ще разполага с власт върху живота и смъртта. Но ти направи точно това, което трябваше.
— Точно обратното.
— Няма да споря. Но тази вечер аз ще те заведа до брега.
— Тази вечер? — попитах изненадан.
— Моят брат не приема лесно пораженията — каза Галахад тихо. — Какво ще кажеш за един нож в ребрата, докато спиш? Ако бях на твое място, Дерфел Кадарн, щях да отида при хората си на брега и да спя сред тях в безопасност.
Погледнах към другия край на масата, където кралицата утешаваше красивия Ланселот и попиваше кръвта по лицето му с кърпа навлажнена във вино.
— Полубрат ли? — попитах аз Галахад.
— Аз съм роден от любовница на краля, а не от неговата съпруга — обясни ми тихо Галахад. — Но татко беше добър с мен, тъй като настоя да ме наричат с титлата „принц“.
Крал Бан спореше с отец Селуин по някакъв неясен въпрос от християнската теология. Бан говореше с ентусиазъм, но вежливо, а Селуин ръсеше обида след обида и двамата много се забавляваха.
— Баща ти ми каза, че вие двамата с Ланселот сте воини — казах аз на Галахад.
— И двамата ли? — засмя се Галахад. — Брат ми плаща на поети и менестрели да го възхваляват като най-големия воин в Арморика, но аз още не съм го виждал, застанал в стената от щитове.
— А аз трябва да се сражавам, за да запазя неговото наследство — казах аз кисело.
— Кралството е загубено — каза Галахад нехайно. — Татко похарчи парите си за строежи и ръкописи, а не за войници. Освен това тук в Инис Трийбс ние сме твърде далеч от поданиците и те по-скоро биха отишли в Брослианд, отколкото да ни помогнат. Франките побеждават навсякъде. Твоята задача, Дерфел, е да останеш жив и да се върнеш жив и здрав вкъщи.
Тази откровеност ме накара да погледна Галахад с нов интерес. Неговото лице беше по-кръгло и по-меко от лицето на брат му и по-открито. Такова лице човек би се радвал да види от дясната си страна в стената от щитове. Дясната страна на войника се пази от щита на съседа, затова си струва да си в добри отношения с този човек. А аз чувствах инстинктивно, че би ми било лесно да харесам човек като Галахад.
— Нима искаш да кажеш, че не трябва да се бием с франките? — попитах го аз тихо.
— Казвам, че борбата е загубена, но знам, че си дал клетва на Артър да се биеш, а и всеки миг, в който Инис Трийбс продължава да съществува, е светъл миг в един тъмен свят. Опитвам се да убедя татко да изпрати библиотеката си в Британия, но мисля, че той по-скоро би извадил сърцето си. Сигурен съм обаче, че, когато настъпи моментът, той все пак ще я изпрати. А сега — Галахад стана и бутна назад позлатения си стол — ние с теб трябва да тръгваме. Преди филите да започнат да рецитират — добави тихо той. Освен, разбира се, ако не си падаш по безкрайните стихове, възславящи лунната светлина над тръстиките?
Аз се изправих и почуках по масата с един от специалните ножове за рязане на храна, които крал Бан бе осигурил за гостите си. Тези гости сега предпазливо погледнаха към мен.
— Трябва да поднеса извиненията си — казах аз, — специално на моя господар Ланселот. Такъв велик воин като него заслужаваше по-добра компания за вечеря. А сега, простете ми, трябва да отида да спя.