Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Какво е положението? — попита Мърсър и му даде чаша вода.
— Същото като вчера и онзи ден — отговори Ервин и се изправи. — Погледни.
Мърсър зае мястото му на стоманената седалка и се вторачи в пещерата през перископа. Кутиите на Пандора бяха преместени до вентилационната шахта. Хората на Рат ги бяха натоварили на колички и някои вече бяха изкарани на повърхността. Трите дървени бараки бяха разглобени и изгорени. Екипите на Рат бяха заличили името „Кол“ от всички съоръжения и после ги бяха хвърлили във водата. Няколко от тях удариха подводницата и стреснаха всички вътре.
От помещенията за робите се виждаше потрепваща светлина и Мърсър разбра, че петстотинте легла са изпепелени. Потърси Гюнтер Рат и го забеляза близо до останките от канцелариите. Рат разговаряше с Грета Шмид и с мъж на около четиридесет години със сресана назад руса коса, когото Мърсър не познаваше. Непознатият имаше вид на човек с власт и Мърсър предположи, че това е шефът на Рат, президентът на „Кол АГ“.
Той запомни лицето му.
Макар че температурата в подводницата беше под нулата и дъхът им излизаше на облачета от устата и носовете, Ервин Пул се потеше, когато Мърсър отмести очи от перископа и го погледна.
— Благодаря, Ервин. Заеми мястото си пред прозореца към света.
Мърсър бе започнал да усеща крака си, но още не можеше да прехвърля тежестта си на него.
— Какво става горе? — попита Айра, който учеше Марти и Хилда как да работят с уредите на поста за потапяне и изплаване.
Аника изучаваше някаква схема в бордовия дневник. Тя вече бе превела обясненията как да вземат завоите, за да излязат от пещерата през канала за подводници. Пътуването обещаваше да бъде интересно.
— Рат вече е изнесъл няколко кутии на повърхността и унищожава всичко останало. Обзалагам се, че до двайсет и четири часа ще се разкара оттам.
— Как е Ервин? — попита Аника.
— Добре, стига да гледа през перископа.
— Мърсър! — в същия миг извика Пул. — Ще стрелят по варелите.
— Какво?
— В края на пристана има двама мъже с щурмови пушки. Рат разговаря с тях. Мисля, че ще потопят в лагуната варелите от горивото.
— По дяволите! Рат е старателно копеле, а? Бъди готов да прибереш перископа.
— Защо? — Гласът на Пул беше дрезгав.
— Заради варела върху него. Веднага ще се усъмнят, ако не потъне.
Айра вече се бе приближил до контролните уреди на тръбата за въздуха.
— Не мога… Те стрелят. Варелите потъват.
— Той трябва да ми каже кога — рече Айра. — Ти отивай горе.
— Не. Ервин трябва да го направи сам.
— Господи, прицелват се в мен! — изкрещя Пул.
— Тихо, по дяволите! — изсъска Мърсър. Всички чуха канонадата от куршуми, която обсипа варела над тях. — Прибери перископа! Веднага!
— Не мога.
— Незабавно! — заповяда Мърсър. — Или клаустрофобията ще бъде последният ти проблем.
— Удариха тръбата.
Мърсър направи знак на Айра да смъкне тръбата — единствения им достъп до чист въздух.
— Прибери перископа, Ервин.
Ужасеният метеорулог не отговори, но хидравликата се активира и перископът се прибра. След миг Ервин скочи, хукна към малката тоалетна и повърна.
— Трябва да го прегледам — каза Аника и стана.
— Остави го — рече Айра. — Мърсър има право. Ервин трябва сам да преодолее страха си.
На тъмно, без достъп до кислород и затворен в подобната на тясна тръба подводница, дори Мърсър имаше чувството, че стените около него го затискат. Напълването на акумулаторите с киселина нямаше да помогне, защото зареждащият генератор не работеше без чист въздух и отдушник за отработилите газове. Трябваше да останат на дъното, докато хората на „Геопроучвания“ напуснат пещерата.
— И през ум не ми е минавало, че ще го кажа, но се надявам Рат да побърза, по дяволите!
— Амин!
В полунощ в командната зала светеше еднаединствена червена крушка. Отвсякъде се стичаха капки кондензирани изпарения. Цял ден Айра бе учил членовете на групата на най-основното, за да изкарат подводницата от пещерата, когато настъпи моментът.
Аника лежеше будна в леглото си. Над нея беше Хилда Бранд. Напрежението и ужасът през последните дни започваха да отслабват решителността й. Ервин твърдо бе решил да не позволява парчетата от метеорита да попаднат в ръцете на „Кол“ и това му даваше сили. Мисълта, че през последната седмица е станал по-мъжествен отвсякога, крепеше Марти. Тъй като беше опитен моряк, Айра Ласко изглеждаше неподвластен на стреса. Аника не знаеше какво дава сили на Хилда да се държи. Вероятно времето, прекарано в германската армия.
А Мърсър? Той приемаше всяка ситуация толкова спокойно, че Аника не можеше да си представи каква криза би го извадила извън релсите. Тя беше сигурна, че и Мърсър изпитва страх като останалите, но невъзмутимото му държание показваше, че го преодолява без усилия. Тя си спомни първото си дежурство в интензивното отделение и парализиращия страх, който бе почувствала. Бяха й необходими месеци практика, за да потисне безпокойството си. Аника се запита какво ли е преживял Мърсър, за да може да се справя с бомбени заплахи, самолетни катастрофи и пожари.