Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Не помислих за това — призна Мърсър. — Имаш ли предложения?
— Да се движим с около половин възел по-бързо и да се молим отново да се окажеш прав.
— Защо аз да се окажа прав? Идеята е твоя. Айра се усмихна.
— Не искам другите да ме обвинят, ако се забием в стената на тунела, защото сме пропуснали някой завой.
Подготовката им отне два часа. Когато напълниха акумулаторите и отстраниха повредите в захранването, Айра се погрижи цистерните за въздух да бъдат напълнени до максималната им издръжливост на натиск. Подводницата се отдалечи от пристана по подводния канал към открито море. Хилда и Аника щяха да управляват рулите, а Марти беше на щурвала. Айра се занимаваше с баласта. Мърсър стоеше пред чертожната маса и наблюдаваше жирокомпаса. Бордовият дневник беше отворен на картата на подводния тунел. Грубоватият чертеж изобразяваше многобройните препятствия, които трябваше да избегнат, за да стигнат до изхода във фиорда.
— На позиция сме — извика Ервин от купола. Той бе измерил разстоянието от пристана, използвайки оптичния мерник на перископа.
— Знаеш какво трябва да направиш — отговори Мърсър.
Перископът се прибра и секунда по-късно Ервин запечата всички люкове. Този път той отиде спокойно в тоалетната, затвори вратата и повърна.
— Хлорът започва да се увеличава — отбеляза Айра, макар че щяха да усетят миризмата след известно време.
Мърсър разгледа чертежа и забеляза колко рязко се спуска дъното на канала след пристана.
— Да се потопим на шейсет метра, Айра. Кормилото неподвижно. Рулите на неутрална позиция. — Мърсър имаше чувството, че говори като актьор в стар военен филм, но членовете на екипажа изпълниха заповедите му безпрекословно.
— Задръж така, Айра — извика Аника. Очите й бяха приковани в ехолота.
— Трябва да ми казваш по-рано, защото ще минем под набелязаната дълбочина — отговори Айра, поправяйки грешката.
— Добре, дълбочина шейсет метра.
— Потегляме, момчета и момичета. — Мърсър погледна коригираните цифри за тягата. — Искам деветдесет оборота в минута за десет минути. Начало… сега!
Подводницата безшумно се плъзна в лагуната.
— Наклонете на два градуса рулите, когато ви дам команда след пет минути.
— Готови сме — отговори Аника.
— Да ме вземат дяволите, шефе! — ухили се Мърсър, преодолял безпокойството си. — Наистина успя да задвижиш проклетото корито.
— Не благодари на мен. Всички дължим живота си на Волфганг Рослер. Ако нацистите са имали повече хора като него, можеше да спечелят войната само като поддържат техниката си.
Когато дойде моментът, Мърсър издаде заповед да вдигнат двете рули, за да намалят дълбочината. Айра попита дали да изпуснат вода от цистерните, но в бордовия дневник пишеше, че тази маневра се извършва само с рулите. След пет минути тунелът зави надясно.
— Марти, дясно на борд десет градуса. Ще ти кажа кога да спреш. — На чертежа беше обозначено, че това е най-широката част на канала. Мърсър още не се тревожеше, че може да се блъснат в нещо. Страхът щеше да дойде по-късно. Той погледна компаса. — Добре, изправи кормилото. Още малко. Достатъчно. Увеличете тягата на сто и трийсет оборота и се пригответе за остър завой наляво след две минути.
Намираха се в средата на подводния тунел. От всички страни ги заобикаляха скали и лед. Едно погрешно изчисление на посоката би ги убило. Никой не знаеше дали отпред каналът все още е достатъчно широк, за да мине подводницата, затова бяха принудени да се придвижват слепешком и без да намаляват скоростта, защото хлорът започна да пълзи по пода.
— Марти, следва завой на деветдесет градуса, затова бързо завърти кормилото. Сега! Аника, рулите десет градуса надолу. Дълбочина осемдесет метра.
— Ще може ли да ги поеме старият корпус?
— След минута ще разберем.
Скърцайки като кораб, връхлетян от тайфун, подводницата се движеше спираловидно все по-навътре в бездната.
— Добре — каза Мърсър. — Уравновесете я. Намалете оборотите на сто. Внимавайте да не се наклоним.
Корпусът остърга стената на канала. Всички се приковаха на седалките. Подводницата се отдалечи от скалите и после отново се блъсна в тях, този път по-силно. По обшивката отгоре се посипаха камъни.
— По дяволите! Марти, завърти кормилото два градуса надясно.
Ужасяващото скърцане заглъхна веднага щом Бишоп изпълни заповедта.
— Какво стана? — извика Ервин, който нахълта в контролното помещение след първия удар. Беше твърде уплашен, за да остане в леглото си въпреки клаустрофобията.
— Трябваше да изстържем морските жълъди, полепнали от двете страни на подводницата — отговори Мърсър. — Марти, осем градуса по магнитния курс.