Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Тя осъзна, че се нуждае от част от силата му. Заслуша се, но не чу нищо друго, освен падащи капки и хъркането на Айра. Отметна старите одеяла и смъкна ципа на спалния си чувал. Преградата на входа на каютата на Мърсър беше дръпната. Аника пристъпи предпазливо, питайки се колко далеч ще стигне.
— Къде отиваш? — прошепна Хилда.
Аника преглътна неочаквано обзелото я чувство за вина.
— До тоалетната.
— Тоалетната е зад теб, до каюткомпанията — иронично каза готвачката.
Аника се зарадва, че е тъмно, защото се изчерви от смущение, обърна се и тръгна към банята.
— По-добре ли се чувстваш? — подразни я многозначително Хилда, когато Аника се върна в леглото си.
— Не.
Първата експлозия отекна малко след седем сутринта. Мърсър почистваше двата шмайзера и маузера, които бе намерил в каютата си. Той вдигна глава, сякаш можеше да види нещо през корпуса и водата. Не беше необходимо да гледа, за да разбере какво става.
— Сметището — каза той, а след втория взрив добави. — Помещението на робите.
Третата експлозия разруши отчасти пещерата, а после се чу най-дългата верига от детонации, която продължи пет минути. Тътенът бе усилен от акустиката на галерията, лагуната и затвореното пространство в подводницата. Главният тунел се срути. След денонощна работа германците изпълниха задачата си и завинаги затвориха пещерата.
— Какво беше това, по дяволите? — Айра нахлу в контролната зала от поста на радиста, където безуспешно се опитваше да поправи радиопредавателя или сонара.
— Гюнтер Рат изгаря мостовете, след себе си — безучастно отговори Мърсър. — Ще почакаме часдва и после ще изплаваме.
— Отиват ли си? Мърсър кимна.
— Освен ако някой не изпитва желание да умре.
Два часа по-късно подводницата се издигна на повърхността. Ервин Пул отвори люка и за пръв път, откакто не използваше перископа, пое дълбоко въздух.
— Как се чувстваш? — попита Мърсър.
— Божествено! — въздъхна Ервин и избърса влагата от очилата си.
След няколко минути Айра включи левия двигател. Моторът беше леко задръстен, но Ласко смяташе, че ще стигнат до Исландия. Мърсър слезе на брега да огледа останките от пещерата. Всичко беше така, както предполагаше. Нямаше доказателства, че там е имало нещо, направено от човек, и всички ниши бяха блокирани от отломки. На пода бяха разпилени камъни от входния тунел и това показваше, че голяма част от него е била взривена с динамит. Мърсър беше убеден, че Рат и хората му са срутили и преддверието.
Ако не успееха да преведат подводницата през лъкатушещия канал, те щяха да умрат там, в мрака. Мърсър се върна на борда, за да помогне на Айра да напълни с киселина акумулаторите и да се подготвят за потегляне.
След час работа в тясното помещение с акумулаторите под камбуза Айра съобщи, че са загазили.
— Като се имат предвид обстоятелствата, не ми казваш нищо ново — отговори Мърсър.
Чувството за хумор на Ласко го бе напуснало.
— Имаме сериозни неприятности. Повечето акумулатори са в по-лошо състояние, отколкото мислех. Текат като сита. Щом затворим люковете, подводницата ще се напълни с хлор.
— Колко дълго ще издържим? — попита Мърсър.
— За всеки е различно. Но след час и нещо подводницата ще заприлича на ковчег.
— Можеш ли да пригодиш нещо като кислородни бутилки за дишане?
— Мога, но не това е проблемът. Киселината разяжда работещите акумулатори и електромоторът ще изгуби мощност много преди първият от нас да издаде багажа. Изчислил ли си колко време ще ни отнеме да минем през канала и да излезем в открито море?
Изражението на Мърсър помръкна.
— Според бордовия дневник около час и половина.
— По график — намръщи се Айра.
— Не всичко е загубено. Трябва само да се движим с по-висока скорост от записа на капитана. Лесно ще коригирам цифрите.
— Забравяш, че неговият график за времето и оборотите е направен преди да тръгнат обратно. Освен това навремето подводницата е била натоварена с провизии и петдесет души екипаж. Сега е поне стотина тона по-лека и ще се движи по-бързо, но това не означава, че ще намалим наполовина времето.