Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Рулите нагоре на десет градуса! Сега!
Мърсър компенсира за предишната си грешка. Моментът беше уцелен идеално. Дългата двеста и петдесет фута подводница се издигна от дъното и премина на десет фута над неравната повърхност на подводното възвишение, таванът на тунела беше на четиридесет фута над разрушения купол. От това място започваше пътуването към открито море. Мърсър рискува и им спести осем минути.
— Когато излезем на повърхността — каза Айра, — ще пусна сгъстен въздух, за да изкарам газа. Подгответе се за промяна в налягането.
Мърсър се увери, че са се измъкнали от тунела, и каза на Айра да пусне водата от резервоарите. Издигането от сто фута сякаш продължи вечно. Запасите от въздух на Мърсър бяха на привършване и всяко поемане на дъх му причиняваше болка в гърдите. Аника и Айра бяха в още по-лошо състояние.
„Хайде, по дяволите! Толкова сме близо.“
Ервин бе намерил сили да се изкачи по стълбата към външния люк. Нямаше намерение да остане на борда нито секунда повече от необходимото, подгонен по-скоро от кошмара си, отколкото от газа.
Подводницата се показа от морето с носа нагоре и после се стовари на повърхността, разплисквайки водата. Заливът беше спокоен и защитен от вълните на Датския пролив откъм високите планини на фиорда. Айра повиши налягането на сгъстения въздух в усилие да проветри отровния газ.
Той кимна на Ервин, който веднага отвори люка на купола и ледената вода заля екипажа. После отвори и другия люк и всички се зарадваха на дневната светлина. Ервин се изправи и погледна на изток, към другия край на фиорда, на няколко мили разстояние.
Никой не чу изстрелите, които обсипаха купола, но рикошетите върху метала прозвучаха ясно. Във всички посоки експлодираха оловни и стоманени парчета.
Ервин усети две опарвания точно когато разбра какво става, отпусна се и падна в подводницата. Кръвта му се сля с насъбралата се на пода вода. Хилда изпищя. Аника започна да преглежда раните му. Стрелбата по стоманения корпус на подводницата продължи.
Мърсър също не се поколеба, сякаш бе очаквал подобен край на адското им пътуване. Той хукна към каютата, грабна шмайзерите и натъпка резервни пълнители в джобовете на грейката си. Без да каже нищо, хвърли единия шмайзер на Айра и тръгна към мостика.
Ледената покривка над пещерата на Пандора
„Бел Джетрейнджър 414“ на „Геопроучвания“ блестеше сред вихрушката от лед и сняг, предизвикана от ротора му. Непрогледната мъгла се спусна едва когато перките започнаха да се въртят по-бавно, обсипвайки със сняг двата всъдехода, десетината мъже и шейната, натоварена с кутиите на Пандора. По-малката кутия, която бяха намерили на входа на вентилационната шахта, беше сложена отделно от другите. Снегът около отдушника беше утъпкан от трескавата работа по изваждането на златните кутии. В тунела не остана нищо друго, освен облак прах от взривяването.
Мъжете бяха изпълнили задачата си и чакаха дирижабълът да дойде и да откара кутиите.
Клаус Рейдер седеше във всъдехода и чу хеликоптера едва когато моторът забръмча над него. Гневът, който разтърси тялото му, отстъпи място на странно спокойствие. Не им трябваше хеликоптер. Това означаваше, че Рат се готви да играе на страната на неонацистката си партия. За десети път през последния час Рейдер погледна към товарното отделение. Двете щурмови пушки, с които бяха потопили варелите от горивото в пещерата, бяха заключени във вградения шкаф. Рейдер махна ръкавицата си и пъхна ръка в джоба на грейката си — бе взел заредения пистолет от кабинета си. Нямаше проблем да изнесе оръжието от Германия. Граничните власти не обръщаха голямо внимание на корпоративните самолети.
Той отвори вратата и излезе. Духаше лек вятър и въздухът беше чист и студен като кристал. Гюнтер Рат стоеше до Грета и Дитер. Преди Клаус да направи няколко крачки, над главата му премина сянка. Той погледна нагоре. Дирижабълът бе прелетял над планината между ледената покривка и морето и бе закрил за миг слънцето. Гледката беше фантастична. Въздушният кораб бавно започна да се спуска към земята. Рейдер се приближи до Рат.
— Какво прави тук хеликоптерът?
— Дирижабълът няма да може да се приземи без място за акостиране. Ще завържем товара за кабелите му и ще го следваме с хеликоптера, когато се отправи към открито море, за да изхвърли кутиите.
— Не! — Рейдер нямаше намерение да се преструва, че е съгласен с тази игра. — Няма да оставя без контрол кутиите на Пандора, докато не разбера, че са изхвърлени. Ще се качим на дирижабъла.