Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Взел си предвид отклонението на Северния полюс, нали? — попита Бишоп.
— И факта, че се движим по течението, чиято скорост според чертежа е два възела.
Те продължава по курса вече двайсет минути, когато Ервин, който беше в дъното на контролната зала, започна да кашля. Мърсър погледна през рамо и видя, че от машинното отделение се издига противна зеленикава мъгла. Хлор. Първите струйки газ се бяха увили около Ервин като пипала на разгневено животно.
— Изчакайте колкото е възможно повече, преди да използвате кислородните маски, които направих — каза Айра.
Мърсър усети парливия мирис на хлора. Очите му се насълзиха. След петдесет минути щяха да стигнат до открито море. Всички си сложиха защитни тъмни очила за полярни условия.
— Дъното на тунела ще се издигне — каза Мърсър. — Пригответе се да изпуснем баласт, за да се качим на петдесет и пет метра. Марти, предстои серия от завои — наляво, надясно и пак наляво. Завърти кормилото, когато ти кажа. Увеличете тягата на трийсет оборота в минута.
Те се устремиха към завоите с увеличена скорост. Подводницата се накланяше ту на едната, ту на другата страна. Мърсър не спомена, че на това място каналът е широк само колкото да позволи маневрата.
Опашката на подводницата се блъсна в скала, стърчаща от първия завой. Като влязоха във втория, носът се насочи към каменния таван на канала. Ударът отекна вътре като църковна камбана. Ервин изкрещя, а кокалчетата на пръстите на Аника побеляха, докато стискаше колелото на руля.
— Справяме се отлично — кашляйки, каза Мърсър. — Марти, завърти кормилото наляво на деветдесет градуса.
Бишоп кимна. Не можеше да говори през тръбата на кислородната маска. Корпусът изскърца.
Мърсър не разбираше какво става. Според чертежа на втория завой не би трябвало да се блъснат в нищо. Каналът трябваше да се разшири. Следващият завой беше след пет минути и той не беше сигурен дали плават в средата на прохода или от едната страна. Едва ли имаха късмета да са в средата, затова Мърсър имаше две възможности за избор. Ляво или дясно.
Тежкият хлор стигна до коленете им, вдигайки се като мъгла от обитавано от призраци тресавище.
— Марти, десняк ли си или левичар? — попита Мърсър и най-сетне започна да поема въздух от цилиндъра с кислород. Марти вдигна лявата си ръка. — Завърти кормилото два градуса надясно за минута и после по моя команда го обърни наляво.
Ако Мърсър грешеше, подводницата щеше да заоре в отсрещната страна на завоя със скорост около шест възела. Ударът щеше да смачка носа като алуминиево фолио.
— Завърти кормило на сто и трийсет градуса. Всички доловиха напрежението в гласа му. Подводницата се наклони и започна да завива. Газът се събра покрай стените, като течност. Всички затаиха дъх. Ударите на витлата във водата звучаха като далечен тътен на барабани. Според часовника на Мърсър бяха по средата на завоя. Той погледна чертежа и изтръпна. Дъното на тунела се бе спуснало надолу и таванът бе паднал по-ниско. А трябваше да бъдат на дълбочина седемдесет метра! — Потапяй!
Айра отвори клапаните, за да изхвърли баласта от резервоарите. Подводницата сякаш застана на носа си. Незакрепените предмети прелетяха по цялата дължина на плавателния съд и се блъснаха в малката палуба на носа. Краката на Мърсър се огънаха и той се хвана за една от стоманените тръби.
Върхът на купола — се удари в тавана на подводния тунел. Двата перископа се откъснаха с оглушително стържене. Водата нахлу в щурмовия отсек и щеше да изпълни цялата подводница, ако не беше водонепроницаемия люк. Помещението се изпълни с гъст като пушек хлор, който намали видимостта почти до нулата. Аника успя да повдигне носа и уравновеси подводницата на осемдесет метра дълбочина, но килът започна да стърже по дъното. Противният облак стигна до кръста на Мърсър. — Издигнете на седемдесет метра. Айра, неутрална плаваемост. — Мърсър погледна компаса и видя, че Марти е върнал подводницата в курса. — Много добре. Грешката беше моя. Съжалявам.
Опарени от газа, белите дробове на Мърсър започнаха да се свиват конвулсивно и той повърна, сетне пое няколко глътки въздух от кислородната бутилка. Предстоеше им само една промяна в дълбочината, за да преминат над едно възвишение в канала, и още петнайсет минути път.
Той знаеше, че няма да издържат толкова дълго. Мърсър промени цифрите на чертежа по предположения, а не с точни изчисления.
— Максимални обороти!
Стрелката на тахометъра скочи до двеста и двайсет оборота в минута.
— Издигнете на трийсет метра, когато ви кажа.
Мърсър усещаше, че подводницата се движи по дъното на канала и се насочва към възвишението от стотина фута. Ако се издигнеха твърде рано, щяха да се блъснат в тавана на прохода, а ако закъснееха, щяха да се забият в хълма.