Още с изобретяването на телеграфа хората се впускат да търсят методи за превеждане на суми пари по електронен път. С помощта на новото изобретение банките наистина получават възможност да ускорят определени услуги, но всички видове парични операции все още се извършват лично. Едва със създаването на чековите книжки и особено с настъпването на ерата на кредитните карти след Втората световна война банките най-после успяват да влязат в крак с новите технологии. След като все повече хора предпочитат да плащат с чек или с карта, банките нямат друг избор, освен да изнамират все по-сигурни и ефективни методи за превеждане на значителни суми на големи разстояния.
В известен смисъл ерата на електронните пари започва през 1960 г., когато компанията „Америкън Експрес“ за пръв път поставя специален код от магнитно мастило върху пътническите си чекове, с който да се ускори автоматизираната им обработка. Тъй като пътническите чекове се издават само със строго определена номинална стойност, в кръгли суми и без центове, те много по-лесно се поддават на електронна обработка в сравнение с написаните на ръка чекове от лични банкови сметки.
Още по-важна крачка към усъвършенстването на електронните пари е направена през 1972 г., когато банката на Федералният резерв в Сан Франциско експериментира с извършване на безхартиен, изцяло електронен паричен превод до своя клон в Лос Анджелис. До 1978 г. мрежата на електронни преводи вече обхваща всички поделения на Федералния резерв на цялата територия на Съединените щати, макар да се използва на първо време само за вътрешни преводи в рамките на системата. Тази мрежа се разширява още повече с приемането от Конгреса през 1980 г. на Закона за монетарния контрол, по силата на който системата на електронните пари обхваща всички финансови институции, свързани с дейността на Федералния резерв.
За пръв път тази електронна мрежа се отразява по осезателен начин на живота на обикновените американци през 1975 г., когато осигурителната администрация и федералната пенсионна система на САЩ предлагат на всички обхванати лица опцията да получават сумите по електронен път направо в банковите си сметки. Скоро примерът им е последван и от други пенсионно осигурителни мрежи и системи за изплащане на заплатите на държавните служители. Използването на електронни преводи при изплащането на заплати постепенно обхваща цялото заето население на страната, като тази практика се разширява още повече с времето, обхващайки автоматичните удръжки за спестовни облигации, ипотеки, застрахователни и пенсионни вноски, както и плащането на данък общ доход.
Първоначално системата работи доста тромаво. Финансовите институции записват всички суми на депозитите и плащанията на магнитни ленти, които се разпращат по куриер между отделните клонове на Федералния резерв. Те просто заменят големите количества хартиени формуляри, които биха били необходими за регистриране на всички операции. Постепенно, със създаването на по-усъвършенствана технология, Федералният резерв е в състояние да избегне човешката намеса при запис на информацията на лента, тяхното механично пренасяне и зареждане в четящите устройства на отсрещната банка; самите компютри започват да си предават нужната информация по телефонна линия, с което към началото на 90-те години е създадена познатата ни днес електронна банкова система.
