История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Към 1992 г., двайсет години след създаването на компютъризираната система на Федералния резерв, по електронен път вече се извършват по 67 милиона трансфера годишно на обща стойност 200 трилиона виртуални долара. До средата на 90-те години само през мрежата на Федералния резерв преминават вече по 20 милиарда долара дневно; за сравнение, с чекове през същия период се изплащат по около 47 милиарда долара на ден. До ден-днешен електронното банково дело остава една до голяма степен дискретна професионална дейност, от която средният гражданин извлича полза най-вече чрез възможността за директен превод на редовните му доходи или за бързо прехвърляне на суми на големи разстояния.
Преди още да се научат да теглят пари от сметките си по електронен път, много работещи постепенно свикват да получават заплатите си, директно преведени в банковите им сметки от работодателя. В Германия и някои други западноевропейски страни тази практика е въведена още от 70-те години, а през 80-те тя се разпространява и в Северна Америка. С времето, след като хората се успокояват, че парите наистина постъпват в банковите им сметки, те започват да използват метода на електронния трансфер за прехвърляне на пари от една сметка в друга, за безкасово заплащане на режийните си разходи, за автоматично удържане на сумите по спестовните им и пенсионните влогове. Ако не се смятат отделни хакери и технофили обаче, твърде малко са хората, които използват удобството на електронното банково дело за управление на личните си финанси. Самата идея частни лица да извършват всички видове операции по сметките си с помощта на домашния компютър се оказва доста по-малко привлекателна за средния гражданин, отколкото са си представяли разните футуристи и технофили. Финансовите институции така и не съумяват да създадат технология, на която хората да се доверят дотам, че да я предпочетат пред живия контакт с банковия служител.
Електронните парични системи достигат различна степен на развитие в отделните икономически и технологично напреднали държави. Така например германците предпочитат да плащат текущите си разходи с обикновени дебитни карти, а кредитни карти използват значително по-малко от американците. В Европа като цяло се използват много по-малко чекове, отколкото в Америка; някои европейски страни изобщо прескачат тази фаза от развитието на парите, преминавайки от книжни направо към електронни пари. За разлика от тях японците предпочитат да заплащат дори големи суми в брой. Въпреки тези различия във всички напреднали държави и сред световния финансов елит се наблюдава тенденция към все по-пълно заменяне на книжните пари с електронни, към извършване на всякакви видове плащания, обработка и регистрация на монетарни операции изцяло по електронен път.
Оказва се, че много общества в различни части на света приемат електронните банкови операции значително по-бързо и с по-голяма готовност, отколкото в Северна Америка. До началото на 90-те години почти 100% от работниците и служителите в Япония вече получават заплатите си чрез директен електронен превод в банковите си сметки. В Европа през същия период този процент е около 90, а в Съединените щати — едва около една трета.
През 90-те години в някои райони на САЩ електронните карти постепенно изместват както правителствените чекове за социална помощ, така и талоните за храна. Превеждането на социалните помощи по електронен път се оказва за предпочитане, защото с него се предотвратява възможността за кражба на лесно разпознаваемия правителствен чек от пощенската кутия на получателя. При новия метод на разплащане с магнитна карта обаче много неграмотни хора стават жертва на безскрупулни търговци, които с касовите апарати източват неправомерно големи суми от картите им, или на най-обикновени улични крадци.
С разширяване на националните мрежи за банкови преводи в рамките на отделните държави възниква необходимостта и от международен електронен трансфер на пари. През 1977 г. в Брюксел е създадена Система за световни междубанкови финансови телекомуникации, известна по цял свят с английските си инициали SWIFT, която си поставя за задача координирането на трансграничното движение на електронни пари. SWIFT се разраства в най-голямата международна финансова електронна мрежа, свързваща банковите системи на над сто отделни държави.
Със създаването на паричните знаци преди 2500 години се поставя началото на ерата на монетите. Тя е последвана от ера на книжните пари, започнала преди около 500 години — след изобретяването на печатната преса. Третото голямо нововъведение, променило облика на парите, датира от 1971 г., когато на един банкер от Бърбанк, Калифорния, му хрумва да създаде първата в света автоматична машина за пари. По замисъл от такава машина би трябвало да могат да се теглят известни количества банкноти през нощта или през почивните дни; от това биха се възползвали най-вече онези, които не могат в работното време на банките да отидат до най-близкия клон и да получат нужните им суми от касиера. На бял свят се появява машината, известна като банкомат. През същата година се компютъризира и фондовата борса чрез създаването на NASDAQ — националната компютърна система за продаване и купуване на ценни книжа; приблизително по същото време Федералният резерв въвежда експериментално първата система за електронни парични преводи без употреба на хартия. Тази комбинация от технически нововъведения предизвиква истинска революция в методите за боравене с парите. Свързани в единна мрежа, електронните комуникационни канали на Федералния резерв, уличните банкомати и получаващите все по-голямо разпространение компютри създават електронните пари.