Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
В този момент от един от тунелите се разнесе силна врява, шум на ботуши, които вървяха по каменния под, мъже, които тичаха право към кръглата стая. Мигновено човекът от Вейл прекоси стаята, бързо се шмугна в друг тунел и се притисна плътно до скалата, потънал в укритието на сянката й. Спря се съвсем наблизо до осветената ротонда и извади късия си ловен нож. След няколко минути множество бягащи гноми пазачи се втурнаха в съседната стая и изчезнаха надолу по друг коридор без да се спрат. Шумът от тичащите им крака скоро заглъхна в чупките и завоите на скалата. Флик нямаше представа от какво бягаха, или може би тичаха към нещо, кой знае. Във всеки случай, той искаше да е там, където бяха те, независимо къде се намираше това място. Обзалагаше се, че идваха от по-горните помещения на Централната кула на друидите, а това беше мястото, до което младежът от Вейл трябваше да стигне. Върна се предпазливо в осветената стая, прекоси я и стигна до тунела, по който бяха минали гномите. Тръгна след тях, влезе във вече празния коридор и потъна в тъмнината. Държеше ножа пред себе си и слепешката опипваше пътя край слабо осветените стени, докато стигна до първата поставка с факел. Взе горящото дърво и продължи по коридора, а очите му неспокойно шареха по — грубите стени и търсеха следи от врата или открита стълба.
Изминал беше едва стотина ярда, когато съвсем неочаквано част от скалата се отмести, едва ли не до самия му лакът, и той видя един гном.
Трудно беше да се каже кой от двамата беше по-изненадан при вида на другия. Пазачът гном беше изостанал от по-голямата група, която бягаше от битката в залите отгоре и появата на един от нападателите тук, в тунелите, го стресна. Макар и по-дребен от човека от Вейл, гномът беше як и въоръжен с къс меч. Нападна мигновено. Флик инстинктивно се отдръпна и размаханият меч попадна далеч от целта.
Младежът от Вейл се нахвърли върху гнома, преди той да е успял да се съвземе и го събори на каменния под. Напразно се мъчеше да измъкне меча от пъргавия си противник и а боричкането изпусна ножа си. Флик нямаше опит в ръкопашен бой, а гномът беше добре обучен и това даваше на малкия жълт човек определено преимущество. Убивал беше и преди, и сега щеше да убие без да се замисли, докато Флик само се мъчеше да обезоръжи неприятеля си и да се спаси. Няколко минути се търкаляха по пода и се боричкаха, преди гномът да успее да се освободи отново и да замахне злобно към врага си като насмалко не улучи главата му. Флик отскочи рязко назад като търсеше отчаяно ножа си. Малкият човек от охраната се хвърли върху му точно когато пръстите му напипаха тежкото дърво на факела, който беше изпуснал при първото нападение. Късият меч се стовари, отплесна се от рамото на Флик и се заби болезнено в ръката му. В същия момент стъписаният човек от Вейл замахна рязко с факела и усети как той се удари в главата на гнома. Пазачът залитна напред от силата на удара и не се помръдна повече. Флик бавно се изправи на крака и след кратко търсене откри ножа си. Усещаше пулсираща болка в ръката си, а кръвта беше напоила ловната му куртка и се стичаше по ръката в дланта му, където можеше ясно да я види. Уплашен от обилното кървене, той бързо скъса няколко парчета плат от късото наметало на лежащия неподвижно гном и ги стегна около ранената си ръка, за да спре кървенето. Взе меча на другия и тръгна към все още отворената каменна плоча, за да види накъде води.
С облекчение откри зад вратата виеща се стълба, която водеше спираловидно нагоре. Промъкна се през отвора и затвори плочата с няколко подръпвания на здравата си ръка. Познатата светлина от факлите очертаваше слабо стълбите в той започна да се изкачва с бавни, предпазливи стъпки. Докато вървеше нагоре в прохода цареше тишина, а дългите факли в железните поставки хвърляха достатъчно светлина, която му позволяваше да подбира пътя си върху неравния камък. Стигна до една затворена врата на горния край на стълбата, спря се и се ослуша, прилепил ухото си до пролуките в железните панти. Отвъд беше тихо. Бутна предпазливо вратата, открехна я и надникна в древните зали на Паранор. Стигнал беше до целта си. Отвори още малко вратата и пристъпи внимателно в тихия коридор.