Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Изведнъж, събрал нечовешки сили, високият Балинор се втурна към отсрещната страна на салона и с невероятен напън прекатури една огромна каменна колона, на върха на която беше закрепена метална урна. Колоната и урната се стовариха върху пода с оглушителен трясък, който така прокънтя в потъналата в кръв зала, че всички ги побиха тръпки на ужас Колоната би трябвало да се разбие от този силен удар, но тя остана цяла. С помощта на Хендъл огромният човек от границата започна да търкала закръглената стенобойна машина към вкаменените гноми и затворените врати на помещението зад тях. При всяко поредно претъркулване чудовищният валяк набираше скорост и сила и се приближаваше с трясък към нещастните стражи. За миг жилавите жълти същества се поколебаха. Но в момента, в който насочиха късите си мечове за отбрана, смазващата тежест на каменната колона се търкулна върху тях. Те се разбягаха и се втурнаха да се спасяват, духът им беше паднал, бяха загубили битката. Няколко гноми обаче не бяха достатъчно бързи, за да се спасят от импровизирания таран и попаднаха под огромната колона, докато тя се търкаляше с грохот под дъжд от камъни и разбито на трески дърво към залостените врати. Вратите се разтърсиха и поддадоха. От удара дървото се разцепи, а металните панти изплющяха като камшик, изметнаха се и изхвърчаха със силен трясък. Петимата мъже влетяха § стаята, за да потърсят Меча на Шанара.
Изумиха се, когато видяха, че стаята с празна. Тя беше с високи прозорци и дълги диплещи се завеси, с окачени по стените майсторски нарисувани картини. Имаше и няколко малки мебели с орнаменти, които бяха грижливо разположени в огромната стая. Но никъде нямаше и следа от скрития меч. Поразени и невярващи на очите си петимата огледаха бавно затворената стая. Дюрън се свлече тежко на колене, омаломощен от загубата на кръв и на път да загуби съзнание. Дейъл бързо се доближи до него, откъсна парче плат, за да превърже откритите му рани, после му помота да седне на един стол, където той припадна от изтощение. Мениън разглеждаше една след друга стените и търсеше друг изход от стаята. После Балинор, който обикаляше из стаята и изучаваше внимателно мраморното покритие на пода, извика тихо. Една част от пода в центъра на стаята се различаваше малко по цвят от останалата и беше леко издрана. Личеше, че някой се е опитвал, но явно без особено голям успех, да прикрие, че на това място е имало нещо голямо и квадратно, което е стояло години наред.
— Каменният блок на Тре-стоун — възкликна Мениън.
— Но ако е преместен, то трябва да е било неотдавна — изрази Балинор гласно мислите си, дишайки тежко и гласът му прозвуча уморено. — Защо тогава гномите се опитваха да ни задържат отвън…?
— Може да не са знаели, че е бил преместен — предположи отчаяният Мениън.
— Да не би да е примамка…? обади се рязко Хендъл. — Но защо си губеха времето, освен ако…?
— Искали са да ни задържат тук, защото Мечът все още е в замъка — заключи Балинор възбудено. — Не са имали време да го изнесат, затова се опитаха да ни примамят. Но къде е мечът сега? У кого е?
За момент всички бяха объркани. Дали Господарят на магиите наистина е знаел, че групата е на път към кулата, както намекна Носителят на черепи при пещта? А ако нападението им е било неочаквано, тогава какво ли се е случило на Меча, след като Аланон го е видял за последен път в тази стая?
— Почакайте! — провикна се слабо Дюрън от другия край на стаята и се надигна бавно. — Когато се изкачвах по стълбите, нещо ставаше на други стълби долу до залата — по тях се изкачваха хора.
— Кулата! — извика Хендъл и се втурна към отворената врата. — Заключили са меча в Кулата!
Забравили за умората, Балинор и Мениън тръгнаха бързо след изчезващото джудже. Мечът на Шанара не беше все още безвъзвратно загубен. Дюрън и Дейъл ги последваха по-бавно. Дюрън продължаваше да изпитва слабост и се облягаше силно на брат си, но в очите му блестеше надежда. Миг след това стаята остана празна.
След като си почина няколко минути, Флик се надигна унил и реши, че единственото, което му остава, е да си избере един от коридорите и да го извърви до края с надеждата, че той ще го изведе до стълба, водеща към кулата. Помисли си за другите, които бяха някъде из коридорите над него и може би вече държаха Меча в ръцете си. Не можеха да знаят, че Аланон е паднал в ямата, нито за собствената му злочеста съдба, загубен в тези неизбродими тунели. В същото време се надяваше, че ще го потърсят, но едновременно с това си даваше сметка, че ако бяха открили меча, нямаше да имат време, за да тръгнат да го търсят. Те трябваше да се спасят преди Господарят на магиите да изпрати Носителите на черепи, които да му върнат безценния Меч. Чудеше се какво ли се е случило на Ший, ако е останал жив, ако е спасен. Не знаеше защо, но беше сигурен, че Ший не би напуснал Паранор, докато Флик е жив. Но брат му нямаше как да научи, че той не е загинал в пещта в онова помещение. Трябваше да си признае, че собственото му положение изглеждаше доста безнадеждно.