Мечът на Шанара

Във високата кула на Паранор, в отдалечената и непристъпна стая на Централната кула на крепостта на друидите четиримата смълчани, уморени членове на малката група от Кълхейвън крачеха мрачно в затвора си. Само Дюрън седеше тихо, подпрян на стената на кулата, а раната му така го болеше, че вече не можеше да се движи. Балинор се беше изправил до висок прозорец с решетки, поклащаше се леко на пети и наблюдаваше слабите лъчи на слънцето, които се промъкваха като дълги струи от движеща се прах И осветяваха мрачната стая с малки квадратчета слънчева светлина, които падаха нехайно върху пода. Вече повече от час бяха затворени в тази стая, зад огромната, залостена с желязо врата. Безвъзвратно бяха загубили Меча, а заедно с него и всякаква надежда за победа. В началото бяха чакали търпеливо, с вярата, че Аланон скоро ще дойде и ще премахне огромната каменна преграда, която им препречваше пътя към свободата. Зовяха го дори по име, надяваха се да ги чуе и следвайки гласовете им, да дойде в кулата. Мениън им припомни, че Флик все още го няма, вероятно се лута из залите на Паранор и ги търси. Но скоро вярата им се разколеба и накрая съвсем изчезна. И всеки си мислеше, без да го казва на глас, че няма да има спасение, че смелият друид и малкият човек от Вейл са се превърнали в плячка на Носителите на черепи, че Господарят на магиите е победил.

Мениън отново се замисли за Ший и се чудеше какво се е случило на приятеля му. Групата беше направила всичко по силите си, но то се оказа недостатъчно, за да спаси живота на едно малко човешко същество. А сега никой не можеше да предположи какъв му е бил краят, изоставен на грижите на пустошта в пограничните равнини на Източната страна. Ший беше изчезнал и вероятно е мъртъв. Аланон беше убеден, че ще намерят Ший, когато намерят Меча, но Мечът беше загубен, а нямаше и следа от липсващия наследник. Сега и Аланон си беше отишъл, загинал в помещението с пещта в Централната кула на крепостта — домът на неговите прадедите. Или ако не беше убит, тогава беше пленен и окован във вериги в някоя тъмница, така, както те бяха затворени в тази кула. Щяха да ги оставят да изгният или нещо още по-лошо, я всичко, което бяха изстрадали, щеше да отиде на вятъра. Усмихна се мрачно, докато разсъждаваше за съдбата им и му се искаше да има поне една единствена възможност да застане лице в лице с истинския враг и да размаха бързо меча си срещу всемогъщия Господар на магиите.