Мечът на Шанара

Носителят на черепи нападна неподготвения Флик. Две огнени гръмотевици изхвръкнаха от пламтящите му очи, разбиха каменните блокове на стълбата на множество парчета, които се разлетяха във всички посоки като малки ножове. Флик реагира инстинктивно, като се хвърли от стълбата към пътеката, ръцете и лицето му бяха нарязани от камъка, но животът му — спасен от светкавичната му реакция. След като се махна от стълбите целият вход се разтърси рязко и се срина като водопад от откъртени каменни блокове, които напълно отрязаха пътя нагоре. От нападалите каменни отломъци се надигнаха облаци от прах.

В този момент Флик лежеше уплашен и потресен, но все още в съзнание на каменния под на помещението с пещта. Пламъците в бумтящата яма се издигаха все по-нависоко и се смесваха с прахта от блокирания проход. Здраво стиснатите пръсти на Аланон се отпуснаха точно толкова, колкото да позволят на хитрото същество да се освободи. То се изви и нададе вик, пропит с омраза, нанесе на разсеялия се друид унищожителен удар по главата, събори го и високият странник падна на колене. Съществото от Северната страна се запъти към плячката, но замаяният мистик успя някакси отново да се вдигне на крака, а сините светкавици от ръцете му проблясваха ярко, когато се удряха в незащитената глава на нападателя. Аланон нападна с яки юмруци, които отекваха силно и отново претьрколи нараненото същество. Огромните ръце притиснаха със смазваща сила гърдите му, притискаха крилата и ръцете му плътно зад гърчещото се тяло. Друидът със стоманен поглед и скърцащи от ярост зъби продължаваше да стиска безмилостно. Флик, който лежеше на пода, докато двамата се биеха на няколко ярда от него, чу ужасно хрущене, сякаш нещо вътре в Носителя на черепи се спука. После с подскок двете фигури отново бяха до ниският железен парапет и напрегнатите им черти се виждаха ясно очертани на ярката светлина на пламъците. Бученето на горящата пещ беше също толкова мощно и гневно, колкото агонизиращите викове на смазаната жертва, когато изкривеното, черно тяло потрепна веднъж. От някакъв дълбок извор на злоба, скрита дълбоко в него, Носителят на черепи събра отчаяно последния си прилив на сила, хвърли се към железния парапет, кривите му пръсти се вкопчиха в нападателя с черния плащ и докато падаше, повлече омразния враг със себе си. Двете фигури изчезнаха в гладните пламъци на огъня.