Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Не знаех в кой момент и как ще реагира Лийла. Не знаех какво да правя. - Замълча за миг и се намръщи. - И тогава тя сама ми показа - изглеждаше разкъсвана от разкаяние. И просто разбрах какво трябва да направя. - Млъкна отново и ме погледна в опит да прецени реакцията ми.
- Продължавай - промълвих.
Той мъчително преглътна.
- Когато я видях в това състояние, разбрах, че може би имам нещо общо с психическия й срив... - Отново затвори очи. - Тя винаги е била палава и жизнерадостна. - Потрепери и си пое дъх: прозвуча почти като ридание. Беше истинско изтезание да го слушам, но аз останах на колене и жадно поглъщах признанието му.
- Тя можеше да те нарани... да те убие. И вината щеше да е моя. - Погледът му се замъгли, изпълнен с неразбиращ ужас, и Крисчън отново потъна в мълчание.
- Но не го направи - прошепнах аз. - И ти не си виновен за нейното състояние, Крисчън.
И осъзнах, че е направил всичко това само заради моята безопасност, както и навярно заради безопасността на Лийла, защото се безпокоеше и за нея. Но до каква степен се безпокоеше за нея? Този нежелан въпрос остана в ума ми. Крисчън твърдеше, че ме обича, ала се бе държал ужасно грубо, изхвърляйки ме от собствената ми квартира.
- Просто исках да не си там - тихо каза Крисчън с онази негова свръхестествена способност да чете мислите ми. - Исках да си далеч от опасността, а ти... просто... не искаше... да си тръгнеш... - Изскърца със зъби и тръсна ядосано глава.
После напрегнато се вторачи в мен.
- Анастейжа Стийл, ти си най-упоритата жена, която познавам. - Затвори очи и отново поклати глава от изумление.
„О, той се завърна!“ От устните ми се отрони дълбока пречистваща и облекчена въздишка.
Крисчън отвори очи и на лицето му се изписа отчаяно изражение - искрено.
- Нямаше ли да избягаш?
- Никога!
Той отново стисна клепачи и цялото му тяло се отпусна. Когато отвори очи, видях в тях болката и мъката му.
- Помислих си... - Той млъкна. - Такъв съм аз, Ана... И съм твой. Какво да направя, за да те накарам да го проумееш? Да те накарам да видиш, че те желая по всякакъв възможен начин. Че те обичам.
- И аз те обичам, Крисчън, и когато те видях така... - Задавих се и пак се разплаках. - Помислих си, че съм те пречупила.
- Да ме пречупиш? Мен?! О, не, Ана. Тъкмо напротив. - Крисчън хвана ръката ми. - Ти си моят спасителен пояс - промълви и зацелува кокалчетата на пръстите ми, после притисна дланта ми към своята.
С разширени и пълни със страх очи нежно притегли ръката ми и я постави върху сърцето си - в забранената зона. Дишането му се ускори. Сърцето му биеше бясно под пръстите ми. Той не откъсваше поглед от мен, челюстта му беше напрегната, зъбите му стиснати.
Ахнах. „О, моят Петдесет нюанса!“ Позволяваше ми да го докосна. И сякаш целият въздух в дробовете ми се изпари - нямаше го. Ритъмът на сърцето ми се ускори в такт с неговия и кръвта забуча в ушите ми.
Крисчън пусна ръката ми и остави дланта ми върху сърцето си. Усещах топлината му под тънката тъкан на ризата му. Той затаи дъх. Не устоях и понечих да отместя ръка.
- Не - бързо каза Крисчън и отново постави длан върху ръката ми, притисна пръстите ми към себе си. - Недей.
Окуражена от тези две думи, се преместих по-близо и коленете ни се докоснаха. Колебливо вдигнах другата си ръка, тъй че да разбере точно какво възнамерявам да направя. Очите му се разшириха, ала не ме спря.
Внимателно започнах да разкопчавам ризата му. С една ръка беше трудно. Свих пръсти под дланта му и той ме пусна, позволявайки ми да използвам и двете си ръце, за да го разкопчая. Без да откъсвам очите си от неговите, разтворих ризата му и оголих гърдите му.
Крисчън преглътна с мъка. Дишането му се ускори още повече и усетих, че го обзема паника, ала не се отдръпна. Още ли беше в ролята си на подчинен? Нямах представа.
Наистина ли трябваше да го направя? Не исках да му причиня болка, нито физическа, нито психическа. Видът му в такова състояние, предлагайки ми се изцяло, беше предупредителен знак.
Протегнах ръка, дланта ми увисна над гърдите му и аз вперих очи в него... исках разрешение. Крисчън едва забележимо наклони глава и се приготви за докосването мй. От него се излъчваше напрежение, ала този път не от гняв - а от страх.
Поколебах се. Наистина ли можех да го направя?
- Да - промълви той, отново проявявайки странната си способност да отговаря на неизречените ми въпроси.
Зарових върховете на пръстите си в космите на гърдите му и леко ги раздвижих. Крисчън затвори очи и се намръщи, сякаш изпитваше непоносима болка. Не можех да издържа да го гледам и моментално отдръпнах ръка, ала той я хвана и твърдо я върна обратно, притисна я върху голата си гръд. Космите му гъделич-каха дланта ми.