Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Намръщих се. Божичко, изглеждаше невероятно разкаян. Не исках да го карам да се чувства още по-виновен.
- Тя сякаш притежава свръхестествена способност да ни се изплъзва - навъсено прибави Тейлър.
- С Итън ще пийнем по нещо и после ще идем в „Ескала“. -Избърсах си очите.
Тейлър неловко запристъпва от крак на крак.
- Господин Грей искаше да сте в квартирата си.
- Е, нали там е Лийла. - Не успях да скрия горчивината си.
- Така че вече няма нужда от всичките тези мерки за сигурност. Кажи му, че ще се видим по-късно.
Тейлър отвори уста да възрази, но благоразумно я затвори.
- Искаш ли да оставиш сака си на Тейлър? - попитах Итън.
- Не, благодаря.
Итън кимна на Тейлър и ме изведе от сградата. Със закъснение се сетих, че съм си оставила чантата на задната седалка на аудито.
- Чантата ми... Искам да кажа, портмонето ми...
- Не се тревожи - отсече Итън. - Аз черпя.
Седнахме в бара от другата страна на улицата, до прозореца. Исках да виждам какво става - кой влиза и главно кой излиза. Итън ми подаде бутилка бира и попита предпазливо:
- Проблеми с бивше гадже ли?
- Не е толкова просто. - Не можех да говоря за това - бях подписала споразумение за конфиденциално ст. И този факт за пръв път ме възмущаваше, както и това, че Крисчън не беше споменал нищо за неговото анулиране.
- Имам време и за сложно - любезно отвърна Итън и отпи голяма глътка бира.
- Тя му е бивше гадже, отпреди няколко години. Напуснала съпруга си заради някакъв мъж. После, преди две седмици, той загинал в автомобилна катастрофа и сега тя преследва Крисчън.
- Свих рамене. Е, така не бях издала почти нищо.
- Как го преследва?
- Имаше револвер.
-По дяволите!
- Всъщност не заплаши никого. Мисля, че искаше да се самоубие. Но все пак много се безпокоях за теб. Не знаех дали си в апартамента.
-Ясно. Тази жена очевидно е неуравновесена.
- Именно.
- И какво прави сега с нея Крисчън?
Кръвта се оттече от лицето ми и в гърлото ми се надигна жлъч.
- Не знам - прошепнах.
Итън се ококори - той поне разбираше.
Това беше въпросът: какво правеха те? Разговаряха, надявах се. Само разговаряха. И все пак можех да си представя единствено ръката му, която нежно я галеше по косата.
„Тя е разстроена и Крисчън се вълнува за нея, нищо повече“
- опитах се да се успокоя. Ала подсъзнанието ми тъжно клатеше глава.
„Не е само това. Лийла е способна да задоволява неговите потребности по начин, по какъвто аз не мога“. Тази мисъл беше потискаща.
Опитах се да се съсредоточа върху всичко, което бяхме правили през последните няколко дни - върху неговото любовно признание, флиртаджийския му хумор, дяволитостта му. Но в главата ми все звучаха думите на Елена.
„Не ти ли липсва... залата ти за игри?“
Изпих си бирата за рекордно време и Итън ми донесе втора. Не бях добра компания, обаче за негова чест той не спираше да говори, опитваше се да ми повдигне духа, разказваше за Барбадос, за Кейт и за Елиът, което ме разсейваше. Но нищо повече -само мимолетно разсейване.
Умът, сърцето и душата ми продължаваха да са горе в апартамента с моя Петдесет нюанса и жената, била негова подчинена. Жена, която си мислеше, че още го обича. Жена, която приличаше на мен.
Когато бях на третата бира, до аудито пред блока спря огромна лимузина със затъмнени стъкла. От нея слезе доктор Флин с някаква жена, облечена в бледосин медицински костюм. Тейлър им отвори входната врата.
- Кой е този? - попита Итън.
г
- Доктор Флин. Познат на Крисчън.
- Какъв доктор?
- Психиатър.
-Аха.
Продължихме да зяпаме натам и след няколко минути те отново се появиха. Крисчън носеше Лийла, увита в одеяло. „Какво?!“ Пред ужасения ми поглед всички се натовариха на лимузината и тя потегли.
Итън ме погледна състрадателно. Чувствах се изоставена, абсолютно изоставена.
- Ще ми вземеш ли нещо малко по-силно? - помолих го с изнемощял глас.
- Разбира се. Какво?
- Бренди.
Итън кимна и тръгна към бара. Вторачих се във входа през прозореца. След няколко секунди се появи Тейлър, качи се на аудито и потегли към „Ескала“... след Крисчън? Нямах представа.
Итън сложи пред мен голямо бренди.
- Хайде, Стийл. Дай да се напием.
Това ми прозвуча като най-хубавото предложение на света. Чукнахме се и отпих голяма глътка от огнената кехлибарена течност, парещо обезболяващо за ужасяващата болка, разцъфваща в сърцето ми.
Беше късно и бях замаяна. С Итън нямахме ключове за квартирата. Той настоя да ме изпрати до „Ескала“, но каза, че нямало да остане. Беше се обадил на приятеля, с когото се бяха срещнали по-рано на по чаша, и щял да се натресе у тях.