Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Накрая той й каза само с устни една-единствена дума. Не я разбрах, но тя оказа незабавно въздействие върху нея. Лийла коленичи, наведе глава и плъзна револвера по пода. „Мама му стара!“
Крисчън спокойно се наведе и го вдигна. Погледна го с неприкрито отвращение и го пъхна в джоба на сакото си. После отново се обърна към Лийла, която покорно бе коленичила.
г
- Върви с Тейлър, Анастейжа - заповяда ми той. Тейлър прекрачи прага и ме погледна.
- Итън? - попитах.
- Долу е - отвърна Крисчън кратко, без да откъсва очи от Лийла.
Долу. Значи не тук. Итън беше добре. В кръвта ми мощно нахлу облекчение и за миг ми се стори, че ще припадна.
- Анастейжа - с предупредително строг глас каза Крисчън.
Примигнах и внезапно установих, че не мога да помръдна. Не
исках да го оставя - да го оставя с нея. Той отиде при Лийла и се наведе над нея. Тя стоеше неестествено неподвижно. Не можех да откъсна поглед от двамата - заедно...
- За бога, Анастейжа, поне веднъж в живота си направи каквото ти казвам. Тръгвай! - със студен като лед глас каза Крисчън, вперил очите си в моите. Зад тихите му бавно изречени думи ясно личеше гневът му.
Гняв към мен?! В никакъв случай. Моля те - не! Почувствах се така, сякаш ме е зашлевил. Защо искаше да остане с нея?
- Тейлър, заведи госпожица Стийл долу. Веднага.
Тейлър кимна. Аз продължавах да се взирам в Крисчън.
- Защо? - едва успях да прошепна.
Очите му ледено се впиваха в мен.
- Трябва да остана насаме с Лийла - настойчиво каза той.
Вероятно се опитваше да ми подскаже нещо, обаче аз бях толкова шокирана от случилото се, че не разбирах какво. Погледнах Лийла и видях, че по устните й плъзва съвсем лека усмивка, но иначе остана напълно невъзмутима. Абсолютната подчинена. „Мамка му!“ Сърцето ми се вледени.
Ето от какво имаше нужда Крисчън. Ето какво харесваше. „Не!“ Искаше ми се да завия.
- Госпожице Стийл. Ана. - Тейлър ми протягаше ръка, за да тръгна с него. Аз обаче бях парализирана от ужасяващото зрелище, което се разиграваше пред очите ми. То потвърждаваше най-ужасните ми страхове и разпалваше всичките ми колебания. Крисчън и Лийла заедно - доминантът и неговата подчинена.
- Тейлър - сепна се Крисчън и Тейлър се наведе и ме грабна на ръце. Последното, което видях, беше, че Крисчън гали Лийла по главата и тихо й шепне нещо.
„Не!“
Тейлър ме понесе надолу по стълбището. Отпуснах се в ръцете му и се опитах да проумея случилото се през последните десет минути - или повече? По-малко? Бях изгубила представа за време.
Крисчън и Лийла, Лийла и Крисчън... заедно? Какво правеше с нея сега?
- Господи, Ана! Какво става тук?
Беше Итън. Крачеше нервно в малкото фоайе, все още с големия си сак на рамо. „О, слава богу, че не му се е случило нищо!“ Щом Тейлър ме пусна, се хвърлих към Итън и го прегърнах.
- Итън! Слава богу! - Прегръщах го, притисках го към себе си. Бях ужасно разтревожена и за миг намерих убежище от растящата ми паника при мисълта какви събития се разиграват в квартирата ми.
- Какво става? Кой е този човек?
- О, извинявай, Итън. Това е Тейлър. Работи при Крисчън. Тейлър, това е Итън, братът на моята съквартирантка.
Двамата си кимнаха.
- Ана, какво става? Тъкмо бях извадил ключовете от апартамента, когато двамата изскочиха изневиделица и ми ги грабнаха...
- Закъснял си... И слава богу!
- Да, срещнах един приятел от „Пулман“ и отидохме да изпием по едно набързо. Какво става горе?
- Едно момиче, бивша приятелка на Крисчън... Влязла е в нашия апартамент. Побъркала се е и Крисчън я... - Гласът ми секна и от очите ми бликнаха сълзи.
Итън ме притегли към себе си.
- Повикахте ли полиция?
- Не, случаят не е такъв. - Разридах се на гърдите му. Не можех да спра. Напрежението се освобождаваше чрез сълзите ми. Итън ме прегърна още по-силно, но усещах, че е озадачен.
- Ана, хайде да отидем да пийнем по нещо. - Той ме погали приятелски по гърба. Изведнъж се почувствах неловко, засрамих се и честно казано, ми се прииска да остана сама. Но кимнах и приех предложението му. Трябваше да се махна оттук, от онова, което ставаше горе.
Обърнах се към Тейлър.
- Бяхте ли проверили апартамента? - попитах го през сълзи и си избърсах носа с ръка.
- Да. Следобед. - Той извинително сви рамене и ми подаде носна кърпичка. Изглеждаше съкрушен. - Съжалявам, Ана.