Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
И за миг останах сама, вторачена в тази абсурдна ситуация
- едно кикотещо се, тотално объркано момиче до красиво психически увредено момче. Смехът ми преля в парещи сълзи и аз скрих очите си с ръка. „Не, не... това вече е прекалено“.
Когато истерията ми премина, Крисчън нежно вдигна ръката ми от лицето ми. Погледнах го.
Той се наведе над мен. Устните му бяха извити в усмивка, но очите му бяха пламтящо сиви, може би наранени. „О, не!“
Крисчън внимателно избърса една сълза с опакото на дланта си.
- Смешно ли ви се струва моето предложение, госпожице Стийл?
„О, моят Петдесет нюанса!“ Протегнах ръка и нежно го погалих по бузата, наслаждавах се на усещането на наболата му брада под пръстите ми. Господи, обичах този човек.
- Господин Грей... Крисчън. Твоята способност да избереш точния момент несъмнено е... - Думите ми изневериха и можех само да го гледам.
Той ми се усмихна, но бръчиците около очите му ми показваха, че го боли. Това ми подейства отрезвяващо.
- Дълбоко ме наскърбяваш, Ана. Ще се омъжиш ли за мен?
Надигнах се, седнах и се наведох към него, сложих ръце върху
коленете му. Вперих очи в прекрасното му лице.
- Крисчън, днес се срещнах с побърканата ти бивша, която имаше револвер, бях изхвърлена от квартирата си, ти стовари отгоре ми цялата си ядрена мощ ...
Крисчън понечи да каже нещо, но аз вдигнах ръка и той по-корно затвори уста.
- Ти току-що ми разкри някои откровено смайващи неща за себе си, а сега ме молиш да се омъжа за теб.
Крисчън завъртя г лава, сякаш анализираше фактите. Беше му забавно. И слава богу.
- Да, мисля, че това е справедливо и вярно обобщение на ситуацията. - Каза го малко иронично.
Поклатих глава.
- Къде остана отлагането на задоволяването?
- Преодолях го и сега съм убеден привърженик на моменталното задоволяване. Използвай момента, Ана - прошепна той.
- Виж, Крисчън, познавам те от около три минути и трябва да науча още много неща за теб. Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И... - стиснах устни, за да му покажа недоволството си, но и за да облекча напрежението, - то не беше особено роман-тично.
- Основателни аргументи, както винаги, госпожице Стийл. -Гласът му прозвуча облекчено. - Това не е „не“, нали?
Въздъхнах.
- Не, господин Грей, не е „не“, обаче не е и „да“. Правиш го само защото си уплашен и ми нямаш доверие.
- Не, правя го, защото най-после срещнах жена, с която искам да прекарам остатъка от живота си.
„О!“ Сърцето ми за миг спря и вътрешно се разтопих. Как можеше да казва толкова романтични неща във възможно най-шантави ситуации? Зяпнах го изумено.
- Никога не съм смятал, че ще ми се случи - прибави той. Лицето му излъчваше чиста и неподправена искреност.
Продължавах да го зяпам с отворена уста и да търся нужните думи.
- Може ли да си помисля малко? За това и за всичко друго, което се случи днес? За нещата, които ми каза току-що? Ти ме помоли за търпение и вяра. Е, топката е при теб, Грей. Сега аз те моля за същото.
Очите му се взряха в моите и след мъничко той се наведе към мен и отметна кичур коса зад ухото ми.
- Ще потърпя. - Целуна ме нежно по устните. - Не съм бил особено романтичен, така ли? - Повдигна вежди и аз укорително поклатих глава. - Сърчица и цветя значи?
Кимнах и Крисчън ми се усмихна.
- Гладна ли си?
-Да.
- Не си яла. - Очите му станаха ледени и челюстта му се стегна.
- Не съм. - Погледнах го безучастно. - Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. - Вперих очи в него и опрях юмруци на кръста си.
Крисчън поклати глава и грациозно се изправи. „О, най-после можем да станем от пода“. Подаде ми ръка.
- Ще ти направя нещо за хапване.
- Може ли просто да си легна? - измърморих уморено.
Той ме вдигна да стана. Бях се схванала. Той ме погледна и лицето му омекна.
- Трябва да ядеш. Ела. - Властният Крисчън се беше върнал и това ме изпълни с облекчение.
Той ме заведе в кухнята, настани ме на бара и отвори хладилника. Погледнах си часовника. Наближаваше единайсет и половина. На сутринта трябваше да ставам за работа.
- Наистина не съм гладна, Крисчън.
Той усърдно продължи да не ми обръща внимание, докато тършуваше в грамадния хладилник.