Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Сирене?
- Не и по това време.
- Бретцели?
- От хладилника ли? Не! - сопнах се.
Той се обърна и ми се ухили.
- Не обичаш ли бретцели?
- Не и в единайсет и половина. Лягам си, Крисчън. Ти рови в хладилника цяла нощ, ако искаш. Уморена съм и имах прекалено интересен ден. Ден, който бих искала да забравя. - Смъкнах се от столчето и Крисчън ми се намръщи, ала в момента просто не ми пукаше. Исках да си легна - ужасно бях изтощена.
- Макарони и сирене? - И извади една бяла купа, затворена с фолио. Изглеждаше страшно обнадежден и мил.
- Ти обичаш ли макарони със сирене? - попитах го.
Крисчън въодушевено закима и сърцето ми се разтопи. Той изведнъж придоби невероятно момчешки вид. Кой можеше да си го помисли?! Крисчън Грей да обича детска храна.
- Искаш ли? - попита той с надежда. Не можех да му устоя. Пък и бях гладна.
Кимнах и му се усмихнах, а той ми се ухили до уши. Свали фолиото от купата и я сложи в микровълновата фурна. Върнах се на столчето и вперих очи в прекрасния господин Грей - в мъжа, който искаше да се ожени за мен, а в момента грациозно и вещо шеташе в кухнята.
- Значи знаеш как се използва микровълновата, а? - подра-зних го.
- Ако е полуфабрикат, обикновено мога да направя нещо от него. Обаче имам проблем с истинското готвене.
Не можех да повярвам, че това е същият човек, който стоеше на колене пред мен преди няма и половин час. Беше възвърнал обичайната си променливост. Той сложи на бара покривчици и нареди върху тях чинии и прибори.
- Много е късно - измърморих.
- Недей да ходиш утре на работа.
- Непременно трябва да отида. Шефът ми заминава за Ню Йорк.
Крисчън свъси вежди.
- Искаш ли да се разходим дотам през уикенда?
- Проверих прогнозата за времето. Изглежда, ще вали.
- О? Тогава какво ти се прави?
Изпиукването на микровълновата съобщи, че вечерята ни е стоплена.
- В момента искам просто да я карам ден за ден. Цялото това вълнение е... изтощително. - Погледнах го с вдигнати вежди, физиономия, на която той благоразумно не обърна внимание.
Крисчън сложи бялата купа между чиниите и седна до мен. Изглеждаше замислен, разсеян. Сложих макарони и за двама ни. Ухаеха божествено и устата ми се напълни със слюнки. Умирах от глад.
- Извинявай за Лийла - каза той.
- Защо ми се извиняваш? - Ммм, макароните бяха също толкова вкусни, колкото ухаеха. Стомахът ми изкурка признателно.
- За теб сигурно е било ужасен шок да я завариш в квартирата си. Тейлър лично я е претърсил преди това. Беше много разстроен.
- Не обвинявам Тейлър.
- И аз не го обвинявам. Той обикаляше да те търси.
- Така ли? Защо?
- Не знаех къде си. Беше си оставила чантата, телефона си. Не можех да те открия. Къде беше? - меко попита той, но в думите му усетих заплашителни нотки.
- С Итън отидохме в бара срещу нашия блок. За да гледам какво става.
- Ясно. - Атмосферата между нас едва доловимо се промени. Вече не беше весела.
„Добре, дай да видим... Тази игра може да се играе и от двама. С твоите камъни - по твоята глава, господин Петдесет нюанса“. Исках да задоволя изгарящото ме любопитство, но се боях от отговора.
- Е, какво прави с Лийла в квартирата? - попитах го, като се опитах да си придам равнодушен вид.
Погледнах го и той замръзна с вилица макарони, увиснала във въздуха. „О, не, това не е на добре“.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Стомахът ми се сви и изведнъж изгубих апетит.
- Да - промълвих. „Наистина ли? Ама наистина?“ - Подсъзнанието ми беше захвърлило празната си бутилка джин на пода и ме зяпаше ужасено.
Крисчън стисна устни и се поколеба.
- Разговаряхме и я изкъпах. - Гласът му звучеше дрезгаво и след като не му отговорих, бързо продължи: - И я облякох в твои дрехи. Надявам се, че нямаш нищо против. Наистина беше мръсна.
Мамка му. Изкъпал я е?!
Адски неуместно! Бях замаяна, взирах се в недоядените си макарони. Сега направо ми се пригади от вида им.
„Опитай се да го оправдаеш“ — наставляваше ме подсъзнанието ми. Тази хладнокръвна, разсъждаваща част от разума ми знаеше, че Крисчън го е направил просто защото е била мръсна, обаче не ми беше лесно. Моето деликатно, ревниво его не можеше да го понесе.
Изведнъж ми се доплака - не да се поддам на женски сълзи, които благоприлично се стичат по бузите, а да завия срещу луната. Дълбоко си поех дъх, за да овладея това желание, но гърлото ми беше сухо и прегракнало от сподавените сълзи и ридания.
- Нищо друго не можех да направя, Ана - тихо каза той.
- Още ли изпитваш нещо към нея?
- Не! - ужасено възкликна Крисчън. Извърнах се и отново се вторачих в храната, от която ми се повдигаше. Просто не можех да го гледам в такова състояние.