Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Мисълта да доминирам над някого ме ужасяваше. От мисълта да доминирам над Крисчън ми се гадеше. Така щях да стана като нея - жената, която му беше причинила всичко това.
Потреперих и преглътнах жлъчта в гърлото ми. Не можех да го направя. Не го исках.
Когато умът ми се проясни, видях един-единствен изход. Без да откъсвам очи от неговите, коленичих пред него.
Твърдото дюшеме убиваше. Избърсах сълзите си с ръка.
Ето, сега бяхме равни. На едно равнище. Нямаше друг начин да си го върна.
Докато се взирах в него, очите му леко се разшириха, но иначе изражението и позата му не се промениха.
- Няма нужна да го правиш, Крисчън - казах умолително. - Няма да избягам. Казах ти и ти го повторих много пъти: няма да избягам. Това, което стана... е невероятно объркващо. Просто имам нужда от малко време да помисля... да остана сама. Защо винаги си мислиш най-лошото? - Сърцето ми отново се сви, защото знаех причината: той се съмняваше в себе си, мразеше се.
В ума ми изплуваха думите на Елена: „Тя знае ли колко отрицателно се възприемаш? За всичките ти проблеми?“
„О, Крисчън!“ Сърцето ми отново се сви от страх и заговорих бързо:
- Щях да ти предложа да се върна в апартамента си тази вечер. Ти изобщо не ми даде време... просто да премисля нещата.
- Разридах се и той едва забележимо се намръщи. - Просто да помисля. Ние едва се познаваме и целият този багаж, който носиш от миналото... Имам нужда от... Имам нужда от време, за да го премисля. И след като Лийла сега е... е, в каквото и състояние да е... тя вече не е на свобода и не представлява опасност... мислех... мислех... - Гласът ми секна и аз вперих очи в него. Той ме наблюдаваше напрегнато и като че ли ме слушаше.
- Когато те видях с Лийла... - Стиснах очи. Мъчителният спомен за електричеството между него и бившата му подчинена отново започна да ме разяжда. - Беше невероятен шок. Получих представа какъв е бил животът ти... и... - По бузите ми продължаваха да се стичат сълзи. - Осъзнах, че не съм достойна за теб. Това ми отвори очите за твоя живот и ужасно ме е страх, че ще ти омръзна и тогава ще си идеш... и аз ще свърша като Лийла... сянка. Защото те обичам, Крисчън, и ако ме напуснеш, ще е като свят без светлина. Ще съм в мрака. Не искам да бягам. Просто се ужасявам, че ще ме напуснеш...
Докато му казвах всичко това с надеждата, че ме слуша, проумях какъв всъщност е проблемът ми. Просто не разбирах защо ме харесва. Никога не бях разбирала защо ме харесва.
- Не разбирам защо ме намираш за привлекателна - промълвих. - Ти си... е, ти си, какъвто си... а аз съм... - Свих рамене и го погледнах. - Просто не мога да го разбера. Ти си красив, секси, добър, мил и грижовен, всички тези неща, а аз не съм. И не мога да правя нещата, които ти обичаш да правиш. Не мога да ти дам онова, което ти трябва. Как можеш да си щастлив с мен? Как бих могла да те задържа? - Шепнех, докато му разкривах най-мрач-ните си страхове. - Никога не съм разбирала какво виждаш в мен. И когато те видях с нея, най-после проумях. - Подсмръкнах и си избърсах носа, без да откъсвам поглед от застиналото му лице.
„О, това е мъчително! Говори ми, по дяволите!“
- Цяла нощ ли ще стоиш тук на колене? Защото тогава ще остана и аз - сопнах се.
Стори ми се, че изражението му омеква - може би изглеждаше развеселен? Ала не бях сигурна.
Можех да протегна ръка и да го докосна, само че така щях ужасно да злоупотребя с позицията, в която ме поставяше той. Не го исках, но и нямах представа какво иска той, нито какво се опитва да ми каже. Просто не го разбирах.
- Крисчън, моля те, моля те... говори ми - проплаках. Беше ми неудобно в тази поза, но продължавах да стоя на колене, вторачена в сериозните му красиви сиви очи. И чаках.
И чаках.
И чаках.
- Моля те - проплаках отново.
Напрегнатите му очи внезапно потъмняха и Крисчън примига.
- Ужасно се страхувах - промълви той.
О, слава богу! Подсъзнанието ми се тръшна обратно на фотьойла си, облекчено се отпусна и опъна голяма глътка джин.
„Той проговори!“ Изпълни ме признателност и преглътнах в опит да овладея емоциите си и новия пристъп на плач, който заплашваше да ме връхлети.
Гласът му беше тих и дрезгав.
- Когато видях Итън, разбрах, че някой те е пуснал да влезеш в апартамента. С Тейлър изскочихме от колата. Знаехме какво е станало и когато я видях - при това въоръжена... Сякаш умирах хиляди пъти, Ана. Някой заплашваше живота ти... най-ужасните ми страхове се превърнаха в действителност. И се разгневих - на нея, на теб, на Тейлър, на себе си.
Поклати глава, отново преживявайки страданието си.