Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Мери трепна, опитвайки се да потисне желанието да защити територията си. Да му служи?
- Как се казваш, Избранице? - попита Рейдж.
- Лейла.
Жената отново се поклони. Докато се изправяше, очите й се плъзнаха по тялото на Рейдж.
- Това е Мери - Той обви раменете й с ръка. - Тя е моя...
- Приятелка - прекъсна го остро Мери. Устните на Рейдж трепнаха.
- Тя е моя партньорка.
- Разбира се, боецо. - Жената се поклони отново, този път на Мери. Когато вдигна лице, тя се усмихваше сърдечно. - Господарке, за мен е чест да служа и на вас.
Добре, чудесно, помисли Мери. В такъв случай, какво ще кажеш да си изнесеш кльощавия задник оттук и вместо теб да дойде грозна бабичка с два зъба и рокля с висока яка.
- Къде бихте искали да се настаня? - попита Лейла.
Рейдж огледа стаята и погледът му се спря на разкошното легло с балдахин.
- Там.
Мери прикри досадата си. О, това изобщо не съвпадаше с нейния избор. Лейла отиде до леглото, както й бе наредено, а копринената рокля се диплеше зад нея. Седна върху сатенената завивка и вдигна крака върху леглото, но Рейдж поклати глава.
- Не. Остани седнала.
Лейла смръщи вежди, но не се възпротиви. Рейдж пристъпи към нея, а тя отново се усмихна.
- Хайде - каза той и дръпна Мери за ръката.
- Достатъчно близо съм.
Той я целуна, отиде до жената и се отпусна на колене пред нея. Ръцете й посегнаха към робата, сякаш искаше да развърже пояса си, но Рейдж я спря.
- Ще пия от китката - каза той. - А ти няма да ме докосваш.
Изумление трепна върху лицето на Лейла, очите й се разшириха. Този път изглеждаше сякаш навежда глава от срам, не от покорство.
- Чиста съм, както се полага, за да можете да се възползвате от мен. Може да проверите, ако желаете.
Мери притисна ръка към устата си. Беше отвратително, че жената не смята себе си за нещо повече от предмет, с който си служат.
Рейдж поклати глава. Очевидно и на него му бе неудобно да отговори.
- Искате ли да дойде друга от нас? - попита тихо Лейла.
- Не искам нищо такова - промърмори той.
- Но защо сте призовали Избраница, ако не сте имали намерение да се възползвате от нея?
- Не мислех, че ще е толкова трудно.
- Трудно? - Гласът на Лейла стана по-плътен. - Моля за извинение, но по какъв начин ви причинявам неудобство.
- Не става въпрос за това и не съм искал да те обидя. Моята Мери... Тя е човек и не мога да пия от нея.
- Значи, ще се присъедини към нас само за удоволствията в леглото. За мен ще бъде чест, ако тя каже какво ще правим там.
- Хм, да, това не е... Тя не е тук, за да... Ъ - ъ, ние тримата няма да... - Господи, Рейдж се изчервяваше. - Мери е тук, защото не искам никоя друга, но трябва да се нахраня, разбираш ли? - Изруга и се изправи. - Няма да стане така. Мисля, че не е правилно.
Очите на Лейла блеснаха.
- Казвате, че трябва да се нахраните, но не можете да пиете от нея. Аз съм тук. Готова съм да го направя. За мен ще бъде удоволствие да ви дам това, от което се нуждаете. Защо трябва да се чувствате неудобно? Или може би искате да чакате още? Докато загубите контрол поради глада и опасността да надвисне върху партньорката ви?
Рейдж зарови ръка в косата си. Стисна юмрука си и го дръпна.
Лейла кръстоса крака, роклята се отвори и откри бедрото й. Бе толкова странно да я гледаш седнала върху пищното легло - толкова целомъдрена и в същото време така невероятно прелъстителна.
- Нима традициите са се изтрили от ума ти, боецо? Знам, че е минало много време, но как е възможно да се чувстваш неудобно от това, че се грижа за нуждите ти? Това е едно от задълженията ми и е голяма чест за мен. - Лейла поклати глава. - Или трябва да кажа, че беше чест. Ние се грижехме за нуждите ви. Избраниците страдаха през тези векове. Никой от братството не ни търси вече. Ние сме нежелани, ненужни. Когато най-сетне някой ни извика, се почувствахме толкова поласкани.
- Съжалявам. - Рейдж погледна Мери. - Но не мога...
- За нея се тревожиш най-много, нали? - промълви Лейла. – Притесняваш се какво ще си помисли, когато те види да пиеш от китката ми.
- Тя не е свикнала с нашите обичаи.
Жената протегна ръка.
- Господарке, елате да седнете до мен, за да ви вижда, докато пие, да усеща докосването ви и да вдъхва аромата ви, така че да бъдете част от това. В противен случай може да ме отхвърли, а какво ще правите тогава вие двамата? - Думите й бяха последвани от тишина. Мери остана напрегната, а жената махна нетърпеливо с ръка. - Със сигурност разбирате, че той няма да пие иначе. Трябва да го направите заради него.