Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Бъч го сграбчи за раменете и изведнъж забеляза, че Ви си бе свалил ръкавицата - ужасяващата му ръка излъчваше ярка светлина и прогаряше дупки в дървото на масата и върху кожения диван.
- Мамка му! - изруга Бъч и побърза да отскочи от обсега й тъкмо навреме.
Единственото, което можеше да прави сега, бе да вика името на Вишъс отстрани, докато съквартирантът му се бореше с демоните си. Най-сетне нещо го извади от безпаметното състояние - може би гласът на Бъч, а може би някой от ударите, които сам си нанасяше в своето умопомрачение.
Той отвори очи, задъхан, треперещ и облян в пот.
- Ви?
Когато Бъч коленичи до него и го докосна по рамото, приятелят му отскочи назад и се сви уплашено, което бе по-страшно от всичко досега.
- Хей... спокойно, ти си си у дома. В безопасност.
Очите на Ви, обикновено така хладни и спокойни, сега бяха изцъклени.
- Бъч... о, Господи. Бъч... смъртта. Смъртта... Кръвта по ризата ми. Една от моите ризи...
- Успокой се, приятелю. Нека си отдъхнем, точно така.
И като го улови под мишницата, Бъч го повдигна и го сложи да седне на дивана. Горкото копеле се свлече върху кожените възглавници като парцалена кукла.
- Сега ще ти донеса нещо за пиене.
Бъч отиде в кухнята, взе една сравнително чиста чаша от плота и я изплакна. След това я напълни със студена вода, въпреки че Ви несъмнено би предпочел малко „Сива гъска".
Когато се върна, завари Вишъс да се опитва да запали цигара с ръце, които трепереха като знаме на вятъра.
- Искаш ли нещо по-силно? - попита Бъч, когато Ви взе чашата от него.
- Не. Благодаря ти, ченге.
Бъч приседна в другия край на дивана.
- Ви, мисля, че е време да направим нещо за тези твои кошмари.
- Не ми се говори за това - Ви всмукна дълбоко от цигарата и изпусна плътна струя дим. - Освен това имам добри новини. В известен смисъл.
Бъч определено предпочиташе да поговорят за кошмарите на Ви, но това явно нямаше да се случи.
- Казвай тогава. Трябваше да ме събудиш още щом...
- Опитах. Спеше като заклан. Както и да е... Ви отново издиша, този път доста по-нормално.
- Нали знаеш, че проверих миналото ти.
- Досетих се.
- Трябваше да знам с какво си имаме работа, след като щеше да живееш при мен... при нас. Проследих родословието ти чак до Ирландия. Във вените ти тече кръвта на цяла камара бели като мляко предшественици.
Бъч затаи дъх.
- Откри ли нещо друго?
- Не и когато търсих преди девет месеца. Нито преди час, когато отново прегледах родословието ти.
- Хм. Страшно обнадеждаващо, няма що! От друга страна, нима можеше да очаква нещо друго? Та той не беше вампир.
- Защо тогава ми казваш всичко това?
- Сигурен ли си, че в рода ти не се разказва някоя странна история? Особено за нещо, което се е случило в Европа? Нали се сещаш, някоя жена да са я „пощипнали" някоя нощ? Или пък някоя неочаквана бременност? Нечия дъщеря, която един ден е изчезнала, а по-късно се върнала с дете на ръце?
Всъщност Бъч не знаеше почти нищо за своите предшественици. През първите дванайсет години от живота му майка му беше твърде заета с отглеждането на шест деца и работата си като медицинска сестра. А после, след убийството на Джейни, Одел 0'Нийл беше прекалено съсипана, за да им разказва истории. А баща му? Как ли пък не. След като цял ден се бъхташе за телефонната компания, а вечер работеше като пазач, на Еди 0'Нийл не му оставаше много време да си бъбри с дечурлигата. Когато си беше вкъщи, той или пиеше, или спеше.
- Не съм чувал нищо такова.
Ви всмукна от цигарата и се зае да му обясни, издишвайки дима, докато говореше:
- Ето как стоят нещата, Бъч. Искам да проверя дали в теб няма нещо от нас.
Леле!
- Но нали вече провери родословното ми дърво? А и кръвнитеизследвания в клиниката на Хавърс, пък и всички други преди това, не трябваше ли да покажат нещо?
- Не непременно. Аз имам много точен начин да проверя. Нарича се семейна регресия. - Ви вдигна ръката, от която струеше светлина, и я сви в юмрук. - По дяволите, никак не ми е приятно да го правя, но няма друг начин.
Бъч погледна към изгорената масичка.
-Ще пламна като факла.
- Не, защото аз ще го контролирам. Не казвам, че ще ти бъде лесно, но не би трябвало да те убие. Нищо не гарантирам, но има някои факти, които навеждат на тази мисъл. Онова с храненето на Мариса и начина, по който ти реагира. Това, че тялото ти започва да излъчва силна миризма, когато си с нея. Освен това определено си достатъчно агресивен. Кой знае какво ще открием.
Нещо топло се надигна в гърдите на Бъч. Нещо, което много приличаше на надежда.