Лицето [bg]

Дъждът нямаше да се забави. Очакваше се преминалата буря да бъде последвана по петите от друг, още по-силен порой, който щеше да оправдае носенето на дъждобран, независимо от сложността на модела му.

Корки вече беше презаредил съдържанието на непромокаемите вътрешни джобове на жълтата си мушама, която в момента висеше на кука в гаража.

Той занесе последната си чаша кафе в спалнята за гости на горния етаж, където я допи, докато информираше смрадливеца, че любимата му дъщеря Емили е мъртва.

Предишната вечер той бе му съобщил за последните мъчения и зверското убийство на Рейчъл, жената на смрадливеца, която, разбира се, си беше жива и съвсем не беше пленница на Корки. Подробностите бяха съчинени с толкова въображение и описани така ярко, че бяха накарали развалината в леглото да се разридае неудържимо с нечовешки хлипания, които твърде противно се изтръгваха от изпосталялото му гърло.

Макар да бе смазан от отчаяние, смрадливецът не бе получил сърдечната криза, както Корки се бе надявал.

Вместо да се смили над жертвата си и да й даде приспивателно, Корки бе добавил мощен халюциногенен наркотик в системата му. Надяваше се, че при това положение пленникът му няма да може да заспи и ще прекара най-тъмните часове между полунощ и зората в ада на предизвиканите от дрогата видения на измъчваната му жена.

Докато угощаваше госта си с още по-развинтени фантазии за множеството сексуални насилия и физически жестокости, на които бе подложил малката Емили, на Корки му писна от сълзите и мъката, които човекът изливаше пред него. При тези обстоятелства един масивен сърдечен инфаркт не изглеждаше кой знае каква услуга, но миризливецът отказваше да съдейства.

За човек, който уж обичаше жена си и дъщеря си повече дори от живота си, упорството му да оцелее бе неприлично, след като му беше казано, че семейството му се е превърнало в гниеща мърша. Като повечето привърженици на традицията, които тръбят вярата и принципите си, смрадливецът вероятно бе измамник.

От време на време Корки забелязваше през скръбта на жертвата му да се прокрадва ярост. В очите му се появяваше такава силно нажежена омраза, че можеше да те изпепели с един поглед, но тутакси се стопяваше в океана от сълзи.

Може би само надеждата за отмъщение поддържаше миризливеца жив. Каква самозаблуда.

Освен това омразата унищожава единствено мразещия. С примера на прахосания си живот майката на Корки бе доказала истинността на това твърдение.