Лицето [bg]

Глава 49

Под закрилата на ангелите от елхата и на снимката на непознатата мила жена Фрик се събуди невредим физически и душевно.

Над центъра на библиотеката куполът от цветно стъкло изсветля под действието на зората, но цветовете останаха приглушени, защото толкова рано светлина беше слаба и сива.

След като се вгледа за момент в снимката на майката от мечтите си, Фрик я сгъна и я върна в един от задните джобове на джинсите си.

После стана от креслото. Прозя се и се протегна. Трябваше му известно време да приеме факта, че е жив.

Отиде в далечния край на библиотеката и махна стола, с който бе подпрял бравата на вратата на тоалетната, но не влезе да я използва заради огледалата вътре.

Огледа се набързо, за да се увери, че няма никой, и поля саксията с палмата, която бе започнал да убива предишната вечер. Тази дейност му донесе облекчение, но съвсем не можеше да се каже същото и за дръвчето.

Не се сещаше да има тоалетна някъде в имението без преддверие с огледала.

Необичайната тоалетна щеше да свърши работа донякъде, но само докато можеше да я използва прав. Наложеше ли се да седне, щеше да закъса.

Ако дъждът спреше или дори да не спреше, той можеше да излезе и да отиде до кедрите зад розовата градина. Там можеше да свърши онова, което мечките вършат в гората, без да се взима предвид зимният им сън или яденето на мед от кошерите.

Охраната щеше да го види, че отива до горичката и се връща от там. За щастие вътре в нея нямаше наблюдателни камери.

Ако някой го попиташе защо излиза в дъжда до гората, той щеше да отвърне без колебание, че е наблюдавал птиците. Не бива да забравя да вземе бинокъл за прикритие.

Никой нямаше да се усъмни, че лъже. Хората очакваха момче с неговия смачкан вид да се занимава с наблюдаване на птици, да бъде цар по математика, да събира по модел чудовища от пластмасови парчета, да чете тайно списания за културисти и да колекционира покрай всичко останало собствените си засъхнали сополи.

След като си бе изработил стратегията за решаване на тоалетните нужди, той включи телефона в библиотеката, който бе изключил предната вечер. Очакваше линията му да зазвъни веднага, но това не се случи.

Издърпа креслото от елхата на мястото му. Угаси лампите и излезе от библиотеката.

Докато затваряше вратата, някои от висящите ангели проблеснаха леко в здрачевината, едва докоснати от бледата светлина на бурята, която се процеждаше през цветното стъкло на купола.

Молох идеше.

Трябваше да се подготви.

Той слезе по централното стълбище, пресече кръглото фоайе на парадния вход и се отправи по коридора към кухнята. По пътя си гасеше лампите, които бе оставил да светят през нощта.

Безмълвието на голямата къща призори беше по-дълбоко и от тишината, която през дългата нощ я бе накарало да изглежда като идеалното място за сборище на призраци с най-различни намерения.

Когато минаваше покрай един от прозорците в кухнята, той забеляза, че дъждът е поутихнал, и мерна кедровата горичка в далечината. В момента обаче не чувстваше никаква нужда да наблюдава птици.