![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Макар да беше едва на десет, читателските му способности и интереси бяха като на шестнайсетгодишен. Не се гордееше с това, защото от опит знаеше, че повечето шестнайсетгодишни не бяха вундеркинди навярно защото никой не очакваше това от тях.
Дори госпожа Дауд, учителката му по английски език и литература, не очакваше той да чете за удоволствие — тя не беше сигурна, че книгите са полезни за него. За нея книгите бяха реликви и тя смяташе, че в бъдеще визуалните изображения ще са водещи, а не думите. Тя вярваше в „мемовете“, които произнасяше като „мимове“ и определяше като идеи, които се зараждат спонтанно сред „информирани хора“ и се разпространяват от мозък в мозък сред населението, подобно на умствени вируси, създавайки „нови начини на мислене“.
Госпожа Дауд идваше при Фрик четири пъти в седмицата и след всеки урок оставяше достатъчно материал да натори поляните и лехите на имението поне за година.
Фрик се върна в креслото, но не можа да се съсредоточи и да се увлече от четивото. Това не означаваше, че книгите са се превърнали в отживелица, а просто, че той е уморен и изплашен.
Той поседя известно време, чакайки някой мем да скочи в мозъка му и да му даде нещо различно за мислене, нещо, което би изтикало от главата му всички мисли за Молох, за жертвоприношения на деца и за призраци, които излизат от огледала. Обаче явно в момента не върлуваше мемна епидемия.
Когато очите му започнаха да горят и да го глождят, но въпреки това не се затваряха, той извади от джоба на джинсите си снимката, която му бе подадена от огледалото. Разгъна я и я изглади на коляното си.
Жената изглеждаше дори още по-хубава, отколкото си я спомняше. Не с красотата на супермодел, но с една много истинска хубост. Мила и нежна.
Той се замисли коя ли може да бъде. После си представи какъв би бил животът, ако тази жена му беше майка, а мъжът й — баща. Стана му малко съвестно, че изхвърли Псевдомама и Татко призрак от въображаемия си живот, но те рядко присъстваха в действителността, така че сигурно нямаше да му се разсърдят, че си е измислил семейство за една нощ.
След известно време усмивката на жената от снимката накара и Фрик да се усмихне, което беше по-добре, отколкото да хване някой мем.
По-късно, когато Фрик живееше с новата си майка и мъжа й, с когото още не се бе запознал, в уютна къща в затънтено градче в Монтана, където никой не знаеше кой е бил преди това, сивоокият мъж от огледалото излезе от лъскавата страна на тостера, погали кучето по главата и го предупреди, че е опасно да му връща телефонното обаждане, като набере звездичка шейсет и девет.
— Ако един ангел използва идеята за телефон, за да ми се обади — рече Фрик — и после аз набера звездичка шейсет и девет, защо връзката води до ада, вместо до рая?
Вместо да отговори на въпроса му, мъжът избълва драконовски пламък от ноздрите си към него и изчезна в лъскавата повърхност на тостера. Пламъците опърлиха дрехите на Фрик и от тях се вдигнаха облачета дим, но той не пламна. Прекрасната му нова майка му наля още една чаша лимонада да се разхлади и те продължиха разговора за любимите си книги, докато той ядеше дебело парче домашна шоколадова торта, която тя му беше направила.
В една бурна нощ, изпълнена отначало с ехото от изстрели и рева на приближаващи се превозни средства, а после с глас, зовящ от безкрайността, Итън се търкаляше по мокрия асфалт, докато накрая се събуди в тишина и мрак сред мокри усукани чаршафи.
Той се надигна в леглото и произнесе:
— Хана!
В съня си, където всички прегради на психиката са свалени, той бе разпознал нейния глас в гласа, който бе чул по телефона.
Отначало тя бе повторила зова си три пъти и после още три пъти. В съня си той бе разпознал и думата — тя викаше името му: Итън… Итън… Итън.
Останалото, което му беше казала, спешното съобщение, което се бе мъчила да му предаде през бездната, която ги делеше, продължаваше да му убягва. Дори в съня си, другото измерение на смъртта, той не се бе приближил достатъчно до Хана, за да чуе нещо друго, освен името си.
Отърсвайки се от покрова на съня, Итън бе завладян от убеждението, че някой го наблюдава.
Всяко дете знае много добре какво е да се събудиш от сън с чувството, че тъмнината в спалнята служи за прикритие на всевъзможни зли духове с най-различен апетит. Присъствието на демони изглежда толкова реално, че множество малчугани се страхуват да натиснат ключа на лампата, за да не видят нещо по-страшно от това, което рисува трескавото им въображение. И все пак ужасът винаги отстъпва пред светлината.
Итън не беше сигурен, че този път светлината ще прогони необяснимия ужас. Той усещаше, че е наблюдаван от кукумявки и гарги с разцепени клюнове, от гарвани и ястреби с хищни погледи. Те не бяха накацали по мебелите му, а се бяха разположили в мрачни черно-бели снимки по стените, снимки, които не бяха там, когато си бе легнал. Макар че бяха минали часове, откакто нощта се бе стопила в предутринната виделина на новия ден, той нямаше причини да предполага, че вторникът ще бъде пощаден от неразумното, както не беше и понеделникът.