Лицето [bg]

Собственикът на частна готварска компания заедно с четирийсет от служителите му можеха да работят тук заедно с господин Сатър и персонала на имението, без да си пречат. В тази кухня те подготвяха, сипваха по чиниите и сервираха сготвена вечеря за триста души по време на парти, без да карат никого да чака. Фрик винаги наблюдаваше как го правят и всеки път това го впечатляваше.

Ако две или три обикновени личности се бяха хванали да го търсят тук, шансовете да им избяга биха били добри. Ала госпожа Макбий не беше обикновена в никакво отношение.

Затаил дъх, той имаше чувството, че я чува как души. Ала-бала-ница, локам си кръвчица.

Добре, че не беше светнал лампите в кухнята, макар че тя сигурно щеше да види, че основната мивка е мокра.

Стъпки.

Фрик едва не скочи на крака, като по този начин щеше да се издаде, което изглеждаше по-мъдро, отколкото да чака да го видят как се гуши тук като някой жалък престъпник, гол до кръста и явно не с добри намерения.

Но той осъзна, че стъпките се отдалечаваха.

Вратата на килера се затвори.

Стъпките отшумяха.

Потресен и донякъде разочарован, че госпожа Макбий също бе способна да направи грешка, Фрик задиша отново.

След време той изпълзя до вратата на коридора, открехна я и се ослуша.

В далечината се чу слабото бръмчене на сервизния асансьор — госпожа и господин Макбий слизаха към гаража. Скоро те щяха да потеглят към Санта Барбара.

Той изчака няколко минути, преди да се осмели да тръгне от кухнята към пералното помещение в съседното западно крило, където се намираше и апартаментът на семейство Макбий.

За разлика от кухнята, която беше гигантска, пералното помещение беше просто огромно.

Фрик обичаше аромата му на препарати за пране и колосване, белина, на памучен плат под гореща ютия с пара…

Фрик спокойно би могъл да изкара втори ден със същите джинси и риза. Но той се страхуваше, че господин Труман можеше да забележи и да се заинтересува за причината.

Госпожа Макбий би забелязала моментално и би настояла да чуе причината за такава немарливост.

Господин Труман не можеше да се мери по бързина с госпожа Макбий. Но като бивш полицай нямаше да пропусне да забележи носените цял ден замърсени и смачкани дрехи.

Колкото и малка да бе вероятността, че нещо зло и подобно на змия го чака в апартамента му, Фрик нямаше намерение да пробва в близко бъдеще. Нямаше да отиде там да се преоблече.

Понеделник бе ден за пране. Госпожа Карстеърз, една от дневните прислужнички, която се грижеше за прането, връщаше изпраното на членовете на семейството и персонала на следващата сутрин.