Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Топков служел в посолството ни в Персия, голяма клечка, едва ли не заместник на посланика. На един прием нашият дипломат се доближил не знам как до властелина на държавата, когато той разговарял със свои велможи за великата мъжка игра. Топков полечка се намесил и казал, че е много добър на таблата.

— Тъй ли?! — учудил се шахът. — Аз не знаех, че това изкуство се владее и в Европа!

— Владее се и още как! — похвалил се дипломатът. — Пък аз съм сред неговите майстори!

— Любопитен съм да се сразим — предложило величеството. — Ако имате свободно време, ще ви поканя в двореца.

— За мен е чест! — отвърнал Топков и прочие.

Докладвал той на посланика каква сполука го е сполетяла и оня незабавно съчинил шифрована депеша до София. „Тъй и тъй, благодарение ловкостта и професионалната си находчивост дипломатът Топков се е сближил със самия шах и в близко време ще бъде поканен в двореца за лични контакти. Чакаме разпореждане.“ Не чакали дълго — отвърнали им с инструкция от три страници, подписана от министъра. С два раздела. В първия — какви тайни трябва да изчопли Топков от шаха. По точки изредено. И втория — какви пък внушения трябва да направи на шаха. Също десетина точки. Научил ги нашичкият наизуст, готов за дипломатически подвизи.

А шахът празни приказки не говори. Писари седят до него и документират всяка дума, пък после тя се превръща в дела. Като е рекъл, че ще приеме някого — приема го! Пристигнал в българското посолство конник с копие, по стар обичай, донесъл поканата. С дата и час. Впрегнали нашите парадната колесница, лиснали в нозете на Топков менче — по вода да му върви…

Шахът го посрещнал като скъп приятел. Седнали пред таблата. Ама каква табла! Дъската направена от сандалово дърво и перламут, пуловете — от слонова кост, а заровете — скъпоценни камъни. Хвърлили ги — почнали. А Топков хем мести, хем подловил да разпитва шаха по точките от първия раздел. Една след друга ги отмятал. Като приключил с тях, прехвърлил се на втория — акъл взел да дава на големия господар кое как да върши. Стриктно се придържал към нареждането на своя министър. И докато изпълнявал основната си дипломатическа работа, бил, бил шаха — като меден гвоздей го сплескал.

А владетелят от древен род, аристократично възпитание — не показал да е обиден. Или по-вероятно, нашето дърво не усетило що става в гневливата царска душа. Ухилило се след победата, допило си кафето. С мир го проводили.

Седнал веднага да пише доклад — излязло, че нищо особено не е научил според министерската инструкция. Но много скоро Топков разбрал, че във великата шахска държава не може да живее човек, по-добър на табла от шаха. Обвинили го, че е английски шпионин. Дали заради въпросите, които задал на шаха, дали от просто отмъщение, но тамошната тайна полиция изфабрикувала доказателства и ги сервирала в посолството. Обявили Топков персона нон грата. Прогонил го шахът от владенията си със забрана Топковият крак да стъпва вече там…