Невиждани академици

- Трай си за това. Не се връщай вкъщи. Купи си много нови неща. Оправи си всичко и чак след това може да минеш през вкъщи и да се видиш с татко си и останалите. Работата е там, че не тръгнеш ли веднага, винаги ще се тормозиш, че не си го направила. Важното обаче е да тръгнеш веднага. Давай. Излизай. Пробивай. Направи всичко онова, което и аз е трябвало да направя.

- Ами Трев? - сети се Жулиета.

Гленда се замисли.

- Как вървят нещата с теб и Трев? Видях ви как приказвахте снощи.

- Че к’во, приказките да не са забранени? - премина в отбрана Жулиета - То и без друго той само ми каза, как щял да ходи да си намери по-добро бачкане.

- Какво? - изуми се Гленда - Толкова години откакто го познавам, той и един ден не е работил като хората.

- Той каза, че шъ ходи да си намери нещо, - повтори Жулиета - Казва, че Лут му казал така. Казва, че Лут му казал, че щом Трев открие кой е Трев, нали, той щял, нали, да разбере какво може. И тогава аз му казах, че той е Тревър Младонадеждов, а той каза че, знаеш ли, много съм му била помогнала.

Пада ми се, а? - каза си наум Гленда. Говоря за променяне и развитие, така че трябва да призная, че и той също може да се промени. На глас тя каза:

- Ти решаваш. Само ти решаваш, само гледай да не си дава воля на ръцете.

- Той никога не си дава воля на ръцете, - отвърна Жулиета - Което е леко смахнато. Нито веднъж не ми се наложи да го сритам с коляното в онуйката, ама нито веднъж.

Откъм Пепе, който току-що беше открил соса Уау-уау, се чу задавен смях. Шишето беше почти празно, а теоретично, той трябваше да е останал без стомах.

- Ама нито веднъж ли? - втрещи се от тази неестествена история Гленда.

- Не, беше все много учтив и съвсем мъничко тъжен.

Това значи, че е замислил нещо, намеси се вътрешното аз на Гленда. Тя самата каза:

- Е, ти решаваш. Тук не мога да ти помогна, но не забравяй, коляното си е пак с тебе.

- Ами какво...? - започна Жулиета.

- Виж какво, - прекъсна я твърдо Гленда - или ще тръгнеш незабавно да видиш света, да спечелиш купища пари, снимката ти да е по всички вестници и всички останали неща, по които знам, че много си падаш, или ще трябва сама да се оправяш с всичко.

- Някое време още ще сме тук, - намеси се Пепе - Знаеш ли, този сос ще е чудо с мъничко водка. Това ще му даде малко пикантност. Малко искра. Като се замисля, с много водка ще стане още по-добре.

- Но аз го обичкам! - проплака Жулиета.

- Е добре тогава, стой си тук, - каза Гленда - Целували ли сте се изобщо.

- Не! Той все не стига до там.

- Може да е един от онези господа, които не харесват жени, - обади се превзето Пепе.

- Ние ще се оправим и без твоето съдействие, - скастри го Гленда.

- Ама с’а, с някои други като Скапания Джони, шъ си скапя коляното от ритане, а Трев е просто... любезен, и толкова.

- Виж, знам, че ми каза да не се меся, и знам, че навремето съм бил страшен грешник и се надявам да си остана такъв, обаче съм обиколил повече къщи от пощальон, така че причината за тази прецаквация ми е ясна, - предложи услегите си Пепе - Стига му умозрението на него да види, че тя е толкова прекрасна, че би трябвало да я нарисуват застанала на някоя голяма мида някъде без горни дрехи, а разни необяснимо откъде пръкнали се дебели розови бебчета да хвъркат навсякъде наоколо, докато той има само, каквото е научил на улицата. Сиреч, безнадежно е, нали? Той няма никакъв шанс и си го знае, дори ако още не знае, че го знае.