Гангстерски рап

Някакъв си алармен сигнал на кола във Форт Грийн обикновено не би събудил никого. Но при кола, паркирана посред двора на комплекса, такъв шум не можеше да бъде пренебрегнат.

Реджи беше изпушил малко трева и беше пресушил две чаши малцов алкохол, за да успокои нервите си и да пооправи малко заекването си след засадата край джамията, но беше оставил алармата на колата включена. Алармата продължи да пищи в продължение на две минути, след което заглъхна. Импелитери моментално разби един от фаровете и изрита колата отстрани, за да я задейства отново.

Обърна се на една страна. Алармата най-после го беше събудила, но той нямаше никакво желание да отвори очи.

Стори му се невъзможно, но заедно с алармата някой като че ли крещеше неговото име. А после, заедно с воя на алармата и крясъците, до ушите му достигна звука от желязо, блъскащо по ламарина.

Реджи внезапно се изправи и надникна през прозореца. Импелитери блъскаше с железния лост по покрива на джипа. Ламарината дрънчеше и се огъваше.

Спърлинг се беше снишил зад джипа, стиснал в ръка заредения си зиг зауер, и чакаше.

Импелитери удари още два пъти по джипа и изрева името на Реджи.

Тъкмо се канеше да попита Спърлинг дали е възможно някой да продължи да спи при такъв шум, когато Реджи се появи на двора.

Затича се, протегнал напред патлак и започна да стреля.

Импелитери беше приготвил своя глок в свободната си ръка, но не можа да изпревари Спърлинг, който бързо се изправи, промърмори набързо полагащото се предупреждение, сниши се в стрелкова позиция и пусна два бързи изстрела към движещата се мишена.

Импелитери беше очаквал, че Спърлинг е един от най-добрите стрелци в НЙПУ. Наистина се оказа най-добрият стрелец. Вкара и двата куршума в движещата се глава на Реджи почти от двадесет метра. Голяма част от главата на Реджи изчезна. Краката му се огънаха, но той издъхна, преди да падне.

Импелитери дори не беше успял да вдигне пистолета си.

— По дяволите, Джеймс!

Още по-впечатляващи се оказаха изстрелите на Спърлинг, когато питбулът профуча навън през отворената врата.

Реджи се беше оказал трудна мишена, а озверялата кучка — невъзможна мишена. Тя се понесе по чакъла, снишена към земята, готова да се метне върху Спърлинг, върху Импелитери или върху двамата едновременно. Първият изстрел на Спърлинг не улучи, вторият засегна кучето в горната част на десния крак. Кучката изквича, закова на място, съвзе се и продължи напред, куцукайки, но продължи да тича. Импелитери също откри стрелба. Третият изстрел на Спърлинг обаче се заби в гърдите й и я повали.

Краката на звяра продължаваха да се мятат във въздуха. Импелитери имаше повече шанс с обездвижената мишена и най-сетне заби две парчета олово в издъхващия пес.

— Е — въздъхна Импелитери, — това беше.