Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Арчи бе изчакал форд тауруса на Джъстин да потегли, последван от необозначена полицейска кола. Беше ги проследил от безопасно разстояние през Истърн Паркуей, после по експресното платно и през бруклинския тунел Батъри. Когато тя се отклони от магистралата Уест Сайд и пое по малките улички на Уест Вилидж, Арчи вече се усмихваше кисело. Виж ти, шибаната кучка го раздава в този шикарен квартал на бели юпита.
По улиците на Уест Вилидж имаше предостатъчно места за паркиране до осем часа заранта. Арчи плъзна хондата в едно от тях, докато Джъстин паркираше своята кола на открит паркинг на Уошингтън стрийт. Детективът, който се возеше с нея, я придружи до немаркираната кола. После я откараха по протежение на едно късо каре до наскоро реставрирана сграда на Хорейшо, между Уошингтън стрийт и магистралата Уест Сайд. Място, твърде претенциозно наречено комплекс „Уест Коуст“, все едно че мрачната магистрала Уест Сайд представляваше крайбрежна линия.
На Арчи дори не се наложи да напусне колата си, за да види къде я отвеждат.
Един детектив я придружи вътре в сградата. Другите двама бяха останали навън в колата, паркирана до бордюра.
Арчи трябваше да признае, че мястото изглежда подходящо за такава личност. Чернокожа жена като нея със сигурност не би издържала в квартал като Гринич Вилидж. Маршрутът до центъра й в Браунсвил беше прост. Стига да имаше пари да живее тук. Арчи си помисли за това, докато излизаше от хондата.
Той се приближи до жилищната сграда, после внимателно я обиколи, оглеждайки всички входове. Вдигна глава нагоре към няколкото осветени прозореца, като се чудеше кой ли от тях е на Джъстин.
После забеляза няколкото бара по Уошингтън стрийт близо до жилището й, които все още бяха отворени и въртяха добър бизнес. Наблизо, на Гейнсвурт стрийт, среднощното заведение за хранене „Флорънт“ привличаше клиенти чак до ранните утринни часове. Точно на ъгъла срещу сградата й, един отворен двадесет часа в денонощието магазин за деликатеси беше непрекъснато пълен с клиенти. А към четири часа заранта, когато всички барове затваряха, месарският пазар, само на едно каре оттук, отваряше и започваше работа.
Този квартал не спеше.
Арчи трябваше само да продължи да се движи, да се превърне в част от потока будни хора и нищо нямаше да се стори необичайно на детективите, паркирали пред жилището на Джъстин, дори ако преминеше през парадния вход на сградата.
Той прояви дързостта да мине два пъти покрай входа, докато съставяше плана си. Също така и покрай служебния вход, близо до пресечката. Пазачите на Джъстин изобщо не му обърнаха внимание. Дори не го забелязаха, когато се спря на Уошингтън стрийт, преценявайки, че сигурно ей онзи прозорец на осмия етаж, единственият останал да свети в този час на нощта, принадлежи на тази кучка Джъстин.
Едва след като вратата се затръшна след Юсеф и останалите, Импелитери и Спърлинг прибраха оръжията в кобурите.
Както обикновено, последната дума беше на Импелитери.
— Задници — процеди той.
Спърлинг отново се отпусна на стола си. Шоу завъртя глава, мъчейки се да се отърси от напрежението. Импелитери остана до вратата, все още превъзбуден от срещата, неспособен да се успокои.
Шоу погледна часовника си.
— Момчета, вие след Реджи Шантавия ли тръгвате?
Въпросът съсредоточи вниманието на Импелитери към същинската им работа. Той също погледна часовника си. Беше почти три заранта.
— Мда. Моментът изглежда съвсем подходящ за това. Поспахме цял час, преди да се обадиш.
— В участъка?
— Да. На никой от нас не му се прибираше вкъщи. Писна ни да се прибираме и да излизаме. Ти какво ще правиш?
— Ще се опитам да разбера какво имаше предвид този скапаняк с това „Виж своите…“.
Импелитери и Спърлинг пробваха първо на адреса в Бронкс, защото Реджи беше натрупал повече талони за паркиране там. Обиколиха квартала, оглеждайки за джипа, но не го забелязаха на никоя от околните улици. След един час напразно търсене, прекъсвано от яростните ругатни на Импелитери, те подкараха обратно към Бруклин и се насочиха към Форт Грийн. След пет минути обикаляне около жилищния комплекс „Уолт Уитман“ го забелязаха. Веднага биеше на очи.