Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
По централната пътека, със същия болничен халат и разчорлена побеляла коса, пристъпва майката на Роби. Естествено, това е Линож, който все още държи в ръката си бастуна с вълчата глава.
МАЙКАТА НА РОБИ: Роби, защо трябваше да умра сред непознати хора? Все още не си ми казал. Защо трябваше да умра с твоето име на уста? Исках само да те целуна, преди да…
88 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ПОДИУМА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.
Докато Линож (да, в този кадър е Линож, а не майката) се приближава, Роби изважда револвера от джоба си и го насочва към него.
РОБИ: Не се приближавай! Предупреждавам те! Не се приближавай!
ЛИНОЖ: О, я го махни това!
Дланта на Роби започва да се разтваря. Виждаме как се бори, как се съпротивлява на това, но сякаш нечия друга — невидима ръка — е сграбчила неговата и разгъва пръстите му един по един. Не след дълго револверът пада върху подиума — точно когато Линож се качва там.
89 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.
Роби вижда как майка му изкачва стъпалата, а болничният халат се развява около мършавото ѝ тяло. Тя насочва към Роби края на бастуна си и сълзящите ѝ старчески очи зловещо проблясват.
МАЙКАТА НА РОБИ: Защо не кажеш на тези хора къде си бил и какво си правил, докато аз умирах, Роби? Мисля, че жена ти ще бъде особено заинтригувана…
90 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ, ЛИНОЖ И ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА.
РОБИ: Затваряй си устата! Сандра, не го слушай! Всичко това са лъжи…
Обхваната от недоумение и страх, Сандра Бийлс понечва да се изправи. Урсула я хваща за ръката и я връща на мястото ѝ.
Вече на подиума, Линож протяга ръка към лицето на Роби и щрака с пръсти, изобразявайки тракащи челюсти.
ЛИНОЖ: Очите ти, Роби…
91 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙКАТА НА РОБИ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.
МАЙКАТА НА РОБИ: Ще изям очите ти направо от лицето ти…
Костеливата ѝ старческа ръка продължава да щрака с пръсти.
92 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА НА ЗАЛАТА.
Роби се препъва, краката му се оплитат и той пада на земята. Оттласквайки се с крака, той се затътря назад по задник, мъчейки се да се отдалечи от майката (Линож). Накрая се свива разтреперан под масата с табелката КМЕТ, където си ломоти нещо под нос. Напълно е забравил за револвера си, който се търкаля на метър и половина от него.
Сред насъбралото се множество пробягва изплашен ропот, а Линож застава зад катедрата и полага ръце от двете ѝ страни — досущ като самоуверен политик, който ще изнася реч.
ЛИНОЖ: Хора, не се притеснявайте — сигурен съм, че ще се съвземе доста бързо. А и не е ли по-добре да стои под масата, вместо да блъска по нея, как смятате? Някак по-спокойно ще е. Хайде! Кажете истината… (Той се усмихва и прави кратка пауза.) … и засрамете дявола!
Те продължават да го гледат с безмълвен страх. Той отвръща с усмивка на погледите им.
ЛИНОЖ: Е, стигнахме до същината, нали? Сега ще ви разкрия всичко, след което ще сляза долу и ще почакам, докато вземете решение.
93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.
Сони Бротиган се изправя. Личи си, че е изплашен, но въпреки това се осмелява да говори.
СОНИ: Защо дойде точно тук? Защо точно при нас?
94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МОЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.
МАЙК (тихо, сякаш на себе си): Сигурно защото в нас има нещо, което ужасно много го дразни…
Моли го хваща за ръката. Майк сплита пръстите си с нейните, вдига дланта ѝ към лицето си и я допира към бузата си.
95 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНОВРЕМЕННО ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ НА ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.
ЛИНОЖ: Тук съм, защото островните жители могат да се обединяват в името на общото благо, когато се налага… И освен това умеят да пазят тайни. Така беше на остров Роаноук през 1587 година, така е и на Литъл Тол през 1989-а.
ХАЧ (изправя се): Хайде, кажи ни. Стига увъртания. Кажи ни какво искаш.