Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МАЙК: Какво ще видим?
Линож прекосява помещението и отива до задната врата. Вдига бастуна си и вратата се отваря. В кухнята нахлува бурен вятър, който загася всички свещи. Силуетът — Линож — се обръща. В тъмните контури на главата му проблясват гърчещите се алени змийчета, озаряващи очите му.
ЛИНОЖ: Ще видим дали съм приключил с този град… Или това е само началото. Точно в девет вечерта, полицай. Ти… той… тя… Преподобният Боби… Кметът Роби… всички.
Той излиза. Вратата се затръшва подире му.
71 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КУХНЯТА С МАЙК, ХАЧ И ДЖОАНА — НОЩ.
ХАЧ: Какво ще правим?
МАЙК: А какво можем да направим? Ще чуем исканията му. Ако има друг начин, поне аз не го виждам. Кажи на Роби.
ХАЧ: Ами децата?
ДЖОАНА: Аз ще ги наглеждам… Не искам да съм там, където е той! За нищо на света!
МАЙК: Не става, Джо. Той каза „всички“ и това включва и теб. (Замисля се.) Ще пренесем децата горе. Заедно с креватчетата. Ще ги сложим в дъното на залата.
ХАЧ: Добре, ще го направим. (Добавя, докато Майк отваря вратата.) Никога през живота си не съм бил толкова изплашен.
МАЙК: И аз.
Те отиват при оцелелите от бурята, за да им съобщят за събранието.
72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАСАДАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Куполът с мемориалната камбана е почти погребан под снега. Върху една от наподобяващите пясъчни дюни преспи — чудо почти толкова впечатляващо, колкото и ходенето по вода — стои Андре Линож. Бастунът му е забит в снега между ботушите му. Той наблюдава кметството… надзирава го… и чака своя час.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
73 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — НОЩ.
Вятърът все още фучи, като вдига облаци от сняг и навява още по-големи преспи, но снеговалежът почти е спрял.
74 ЕКСТ. ОСТАНКИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — НОЩ.
Вълните продължават да се стоварват върху брега, но яростта им е утихнала. В самото начало на Атлантик Стрийт се вижда преобърната рибарска лодка, чийто нос се е врязал в разбитата витрина на магазинчето за сувенири и подаръци.
75 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕБЕТО — НОЩ.
Отначало виждаме само чернота и облаци, но после сред мрака заискряват сребърни отблясъци. На фона на това сияние се открояват кълбестите неспокойни силуети на облаците, а после — макар и само за миг-два — пълната луна проблясва през пролуката и отново изчезва.
76 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Сградата на кметството продължава да изглежда като мираж зад завихрящите се завеси от сняг. Закътана под своя купол, мемориалната камбана се поклаща на вятъра и тихо прозвънва.
77 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТАРОМОДЕН СТЕНЕН ЧАСОВНИК В ЕДЪР ПЛАН.
Той шумно тиктака. Когато малката стрелка показва точно девет, часовникът започва да бие. В същото време камерата се отдръпва назад, разкривайки пред нас градската заседателна зала на остров Литъл Тол.
Гледката е едновременно красива и призрачна. Всичките ни познати са тук, плюс останалите островни жители — около двеста души. Цялото това множество изглежда някак странно на светлината от свещите — сякаш наблюдаваме не наши съвременници, а хора от отдавна отминали времена… времената на Сейлъм и Роаноук.
На скамейките от първия ред седят Майк и Моли, Хач и Мелинда, Преподобният Боб Ригинс и съпругата му Кати, Урсула Годсоу и Сандра Бийлс. Роби Бийлс е горе на подиума — зад неголяма дървена маса вляво от катедрата. Пред него има малка табелка с надпис КМЕТ.
В дъното на помещението са наредени осем креватчета. Там спят децата. От двете им страни са приседнали Анджи Карвър, Тавия Годсоу, Джоана Станхоуп, Анди Робишо, Кат Уидърс и Люсиен Фурние. Те пазят малчуганите… доколкото могат.
Последният удар на часовника бавно заглъхва на фона на виещия вятър. Хората нервно се оглеждат наоколо, търсейки някакви признаци за присъствието на Линож. След миг-два Роби се изправя и отива до катедрата.