Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
РОБИ: Дами и господа… И аз, също като вас, не знам какво точно чакаме, но…
ДЖОНИ ХАРИМАН: Тогава защо не си седнеш на задника и не чакаш като нас, Роби?
Думите му пораждат нервен смях. Роби хвърля изпепеляващ поглед на Джони.
РОБИ: Просто исках да кажа, Джони, че според мен ще намерим изход от тази… ситуация… ако сме единни и се държим един за друг, както винаги сме били на този остров.
78 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Вратата се отваря с трясък. Отвън, на верандата, се виждат ботушите и долната част на бастуна на Линож.
79 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС.
Той внезапно замлъква и гледа към вратата. Цялото му лице е плувнало в пот.
80 ИНТ. МОНТАЖ ОТ ЛИЦА НА ОСТРОВНИ ЖИТЕЛИ.
Тавия… Джонас Станхоуп… Хач… Мелинда… Орв… Преподобният Боб Ригинс… Люсиен… и други. Погледите на всички са приковани във вратата.
81 ИНТ. КОРИДОРЪТ НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Ботушите стъпват по черно-белите шахматни плочки. Бастунът равномерно почуква по теракота. Следим ботушите, докато не достигнат до вратата, водеща към заседателната зала. Тук камерата рязко се издига нагоре и показва двукрилата врата, върху чиито стъклени панели пише: ГРАДСКА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА НА ЛИТЪЛ ТОЛ. Под този надпис има друг: ВЯРВАМЕ В БОГ И ЕДИН В ДРУГ. Очите на всички островни жители са вперени във вратата и са разширени от страх.
Две ръце в яркожълти кожени ръкавици сграбчват двете дръжки и ги завъртат, отваряйки двете крила право към камерата…
82 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА, НО ОТ СРЕЩУПОЛОЖНА ГЛЕДНА ТОЧКА — НОЩ.
Линож стои на прага — с обичайната си шапка, полушуба, дънки и жълти ръкавици. Пъхнал е бастуна си под мишница. Той се усмихва, очите му изглеждат нормално, а чудовищните му зъби са скромно скрити. Линож сваля ръкавиците си и ги пъха в джобовете на полушубата.
После Линож бавно пристъпва в залата. Тишината е толкова плътна, че чак кънти. Чува се единствено равномерното тиктакане на стенния часовник.
83 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — НОЩ.
Линож върви бавно по пътеката, която минава между скамейките и осеяните с трохи маси, където е бил бюфетът. Всички островни жители — освен онези, които седят на последните редове (тоест най-близо до Линож) — се обръщат да го видят. В очите им се чете недоверие и страх.
Когато Линож наближава креватчетата и спящите деца, самоназначените стражи се изправят едновременно, създавайки с телата си бариера между Линож и децата.
Линож достига централната пътека на залата, водеща към катедрата и подиума. За момент се спира там и на лицето му се изписва благосклонна усмивка. Повече от ясно е, че се наслаждава на страха и недоверието, изпълнили безмълвното помещение. Сякаш се храни с тях.
Вставка с всички познати ни островни жители: на лицето на Кат се чете: „Ще се добереш до децата само през разчленения ми труп“. Хач излъчва напрегнатост и решимост; Мелинда — страх и отчаяние. Виждаме още Джак Карвър… Фърд Андрюс… Ъптон Бел… всички са смазани от присъствието на свръхестественото, защото всички усещат свръхестествената същност на Линож.
Последният от местните жители, когото ни показва камерата, е Роби Бийлс. Лицето му продължава да се облива в пот, а едната му ръка е пъхната дълбоко в джоба, където е револверът.
Линож почуква с бастуна си по скамейките — първо по тези от лявата му страна, а после по тези от дясната. Нещо подобно бе направил и преди да влезе в двора на Марта Кларъндън.
Чува се съскащ звук и от овъглените места, където се е докоснал бастунът, се издига дим. Седящите наблизо се отдръпват уплашено назад. Сред тях са семейство Хоупуел — Стан, Мери и Дейви. Линож им се усмихва и върховете на острите му зъби се показват. И тримата Хоупуел реагират. Мери прегръща сина си през раменете и наблюдава Линож с див ужас.
ЛИНОЖ: Здравей, Дейви! От деня, когато не беше на училище, ще излезе чудесно съчинение по английски, нали?
Дейви не отговаря. Линож го гледа, без да спира да се усмихва.