Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МАЙК: Сигурен съм, че ако паметта ми изневери, ти ще я опресниш, Орв. Хайде, Хач.
69 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА КУХНЯТА, С МАЙК И ХАЧ — НОЩ.
Двамата пристъпват вътре и изведнъж застиват. На лицата им се изписват изумление и страх.
ЛИНОЖ (глас зад кадър): Заповядайте, влезте!
70 ИНТ. КУХНЯТА — НОЩ.
Върху масата и плота горят свещи. Виждаме Линож — стои в средата на помещението, положил ръце върху вълчата глава на бастуна си. Виждаме и Джоана Станхоуп — тя се рее покрай стената в дъното на кухнята, главата ѝ почти докосва тавана, а краката ѝ висят във въздуха. Ръцете ѝ са раздалечени леко встрани, така че дланите ѝ са на нивото на хълбоците — поза, която навежда на мисълта за разпятие. Във всяка ръка държи по запалена свещ. По пръстите ѝ се стича разтопен парафин. Очите ѝ са широко отворени. Не може да помръдне… обаче е в пълно съзнание… и е обзета от неописуем ужас.
Майк и Хач все още стоят на прага, парализирани от видяното.
ЛИНОЖ: Хайде, влезте, момчета. Бързо и тихо… ако не искате да накарам тази кучка да изгори лицето си.
Той повдига лекичко бастуна си и в същия миг Джоана приближава едната свещ към лицето си.
ЛИНОЖ: Каква коса, а? Искате ли да видим как ще пламне?
МАЙК: Не.
Той пристъпва бързо в кухнята. Хач прави същото, хвърляйки бърз поглед през рамо. В коридора Преподобният Боб Ригинс обяснява нещо на островните жители. Може да не чуваме какво им казва, но ясно се вижда, че повечето са напълно съгласни с него.
ЛИНОЖ: Имате проблеми с местния шаман, нали? Ами ето ви нещо, което току-виж ви послужило по-късно… Разбира се, в случай че изобщо има „по-късно“. Преподобният Боби Ригинс има две племеннички в Кастин. Сладки русокоси момиченца — едното е на единайсет, а другото — на девет. Той много си ги обича… Даже прекалено много. Щом видят колата му, двете бягат и се крият. Всъщност…
МАЙК: Свали я долу! Джоана, добре ли си?
Тя не отговаря, но забелва ужасено очи. Линож се намръщва.
ЛИНОЖ: Щом не искате да видите госпожа Станхоуп като най-голямата свещичка за рожден ден на света, ви съветвам да не я заговаряте, без да съм ви дал думата. Хач, затвори вратата.
Хач се подчинява. Линож го гледа, след което отново се обръща към Майк.
ЛИНОЖ: Не обичаш да си информиран, а?
МАЙК: Не и по твоя начин.
ЛИНОЖ: Лошо, лошо… Направо срамота. Може би не ми вярваш?
МАЙК: Вярвам ти, но ти виждаш само най-лошото… Само лошото и нищо от доброто.
ЛИНОЖ: Ах, колко възвишено! Усещам как ще се просълзя. Реално погледнато, полицай Андерсън, доброто е, чисто и просто, една илюзия. Измислица, която хората си разказват един другиму, за да могат да изживеят живота си без твърде много крясъци и писъци.
МАЙК: Не ти вярвам.
ЛИНОЖ: Зная. Добро момче чак до самия край… това си ти. Но защо ли си мисля, че този път като нищо ще обереш пешкира заради другите…
Той поглежда към Джоана, повдига бастуна си и бавно го спуска. Джоана започва бавно да се спуска покрай стената. Когато краката ѝ докосват пода, Линож издува бузи и духва лекичко. Из помещението се понася вятър. Пламъчетата на свещите на плота и масата потреперват, а онези в ръцете на Джоана угасват. В същия момент магията, която я държи, се разваля. Тя захвърля свещите и се втурва, хлипайки, към Майк. Докато минава покрай Линож, Джоана се свива уплашено. Майк я прегръща, а Линож я дарява с бащинска усмивка.
ЛИНОЖ: Градът ви гъмжи от прелюбодейци, педофили, крадци, чревоугодници, убийци, побойници, сребролюбци и мошеници. Зная всичко за всеки един от тях. Родените в похот ще станат на прах. Ще дойдат при мене родените в грях.
ДЖОАНА (хлипайки): Той е самият дявол! Той е дяволът! Не го пускай близо до мен! Ще направя всичко, само не му давай да ме доближи!
МАЙК: Какво искаш, Линож?
ЛИНОЖ: Като за начало — след час всички да са се събрали в тази зала. Ще се проведе извънредно градско събрание — точно в девет часа вечерта. А после… ами… ще видим.