Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Ами Мендарк защо го пропусна?
— Прекалено е умен за мен. Искам да прочета Преданията. Лиан ми разказа едно. — Очите й заискриха. — Беше прекрасно. Дори по-прекрасно от онези, които Джеви… — Запъна се от нежелание да омаловажава стореното от нейния баща. — Искам да чета книги. Ти сигурно имаш много книги тук, стотици.
— Да, имаме — потвърди Надирил, без да си позволи усмивка. — Може би са стотици пъти по стотици пъти стотици. Повече отколкото има другаде в Сантенар. — Помълча и я изгледа придирчиво. — Е, какво би поискала от мен?
Тя преглътна мъчително и се извърна безмълвно.
— Не мога — смънка накрая.
— Стига, дете. Разбира се, че можеш. Не съм чак толкова жесток, нали?
— Повече от всичко искам да пиша и да чета, но не мога да ти платя. А нищо не се дава без пари.
Погледът му сякаш я пронизваше.
— Никакви пари ли нямаш?
— Имам малко — разпалено отвърна момичето. — Но с тях ще търся баща си. Няма да похарча и един грайнт за себе си, докато не го намеря.
— Такаа… искаш да четеш и да пишеш. Нека да те изпитам. — Извади тънко томче от джоб на робата си, отвори на първата страница и даде книгата на момичето. — Това е „Приказка на приказките“ от Джейдия Геренджи, старо сказание за Зур. Знаеш ли я?
— Не.
— Прочети ми я.
Лилис зачете колебливо с тънкото си гласче, запъваше се на имената и трудните думи и след около пет минути стигна до края на първа страница. Обърна на следващата.
— Достатъчно. Така не може. — Той порови в друг джоб с много строго изражение. — Ето ти лист хартия и парче въглен. Напиши каквото прочете току-що.
Тя го погледна страхливо изпод ресниците си, наведе се ниско над хартията и започна да пише с едри детски драскулки. Минаха десетина минути, писането се прекъсваше от хлипане и стискане на юмручета, а веднъж Лилис дори блъсна чело в масата. Накрая му връчи листа.
— Това ли е всичко? — промърмори старецът, взрян в мацаницата от криволичещи редове, зацапани от сълзи и задраскани букви.
— Не, но ми свърши мястото.
— Дете, хартията е твърде скъпа. С парите за това късче би могла да си купиш храна за цяла седмица.
Тя се смръзна, сякаш бе срещнала погледа на митично чудовище. На ресниците й висяха сълзи.
— Така не може — сърдито повтори Надирил. — Трябва да те науча как се прави по-добре. И ще те науча.
— Ще ме научиш?! — извика тя, стисна съсухрената му десница и я целуна. Талия и Мендарк се спогледаха. — Но как да ти се отплатя?
— Работиш ли усърдно?
— Никой не е по-усърден от мен. Мога да мия подове, да почиствам клозети…
Старецът вдигна ръка и тя млъкна.
— Не е достатъчно. Ще ти възлагам по-трудна работа.
— Но аз само това умея.
Сълзите пак напираха. Талия, която ги гледаше и слушаше, подпряна на стената, седна до Лилис и обгърна с ръка раменете й.
— Надирил, бъди по-мил с нея. Лилис, ще можеш ли да носиш книги, да ги четеш, да записваш заглавията им?
— Да, но…
— Чудесно, защото такава отплата ще иска Надирил. Той се нуждае от тебе, Лилис. Не съм ли права, библиотекарю?
— Извинявай, дете. Свикнал съм да се заяждам със свадливи старци като Мендарк. Не исках да те плаша. Талия е права. Нуждая се от тебе, защото това ти е по сърце и защото искаш да се трудиш упорито. Ще работиш ли за мен в замяна на обучението и изхранването ти?
— Ще работя — тихо се съгласи момичето.
— Добре. Дай ръка. Талия, ти си свидетелка на нашето споразумение.
Лилис и Надирил си стиснаха ръцете.
— Аз съм свидетелка — потвърди Талия. — Ако някой от вас има причини за недоволство, ще ви посреднича безпристрастно.
— Е, ти си уреди бъдещето — подхвърли Мендарк, който също се върна на масата. — Радвам се.
— Несъмнено — обади се Надирил. — Нима нейното бъдеще не е важно? Тя никакво значение ли няма?
— Не и както аз си представям бъдещето, но знае ли човек? Не мога да поема на плещите си целия свят. — Мендарк се взря в Лилис. — Не ти желая злото, дете, но мястото ти не беше с нас в следващото ни пътешествие.
— Ще ми е мъчно да се сбогувам — отвърна момичето, — но аз си намерих мястото.
25. Ашмод
На Каран отчаяно й се искаше да се протегне, да кихне и да си прочисти гърлото. Свиваше се в кошницата и с мъка се престрашаваше да диша.
— Хайде, по-чевръсто! — чу заповедническия вик на офицер.
Тес каза нещо, което тя не различи, защото корабът се люшна, гъсто лепкаво топче изскочи от устата на рибата и заседна в ухото й. Този сърбеж просто не се понасяше.
— Да, още! Всичко до долу. Изсипете ги до последната!
Каран трепна. Какъв смисъл имаше да се крие? Той непременно щеше да чуе дори лудите удари на сърцето й. Изкушаваше се да кресне: „Тук съм… само ме извадете от това противно скривалище.“