Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Видях… достатъчно!
Надигна се тежко и залитна към стълбата.
— Нека да ви помогна — предложи Тес.
— Ще се оправя — увери я Зарет и се блъсна в корпуса на кораба.
Тя насочи офицера към стълбата, която той изкачи като пиян. Клатушкаше се по палубата, събираше с вопли войниците си, пръскаше съдържанието на стомаха си по цялата палуба, подхлъзна се в мръсотията и едва не падна зад борда.
Тес притича и се развика към галерата. Двама моряци го пренесоха като вързоп и корабите се разделиха. Щом галерата се махна, капитанката сграбчи ръката на Шанд и я раздруса, все едно помпаше вода. В очите й избиха сълзи на облекчение и възторг.
— Ако някога закъсам — увери го тя, — предпочитам ти да си до мен. Отровата от октопода ли използва?
— На върха на клечка за зъби!
— Ами ако не го бе улучил?
— Имам си още една. — Преливащ от добро настроение, той порови в джоба си. — Олеле… — смънка и се намръщи, взрян във върха на един от дебелите си пръсти.
— Да не си… — ахна Тес в ужас.
— Шегичка — ухили се Шанд, извади тресчицата и я цъкна с показалец зад борда.
Тес така го халоса по гърба, че го сгъна на две.
— Я да видим как е малката ти приятелка — подкани тя гръмогласно.
Ботуши затропаха нагоре по стълбата, някой кресна далеч горе и пак останаха само обичайните за рибарския кораб шумове. Каран не можеше да чуе всичко. Спаси се, но не си представяше как е било възможно. Мина много време, преди някой да я извади. Предположи, че Тес иска да провери няма ли да се върне галерата. В кошницата й беше отвратително неудобно, усещаше се цялата в слуз, а паниката от теснотията се надигаше. Прехапаният език я болеше.
Най-сетне дойдоха братята Бен и Фен, жизнерадостни както винаги, за да я измъкнат от този миризлив затвор. Схванатите мускули на краката й трудно я задържаха права. И щом излезе примижа на на палубата, пак се подразни от усмивчицата на Шанд.
— Ех, приличаш на окаяно бездомниче — кикотеше се той, докато изтръскваше люспи от косата й.
— Пътуването с тебе е същинска поредица от унижения — отвърна Каран, макар че този път можеше да види смешната страна в преживелиците си.
А и неудобствата бяха къде по-приемливи от опасността. Отиде да благодари на Тес, която махна с ръка.
— Не дължим нищо на Туркад, камо ли пък на онзи натрапник Игър. Имаш късмет, че се натъкнаха на нас, преди да са минали през Ганпорт. Ако знаеха, че с флотилията е тръгнала червенокоса жена, щяха да ни разглобят дъска по дъска. Но какво да те правим сега? Защо искахте да отидете на остров Рог?
— За да намерим някой да ни откара на другия бряг.
— Това ли било? И аз мога да ви откарам.
— Не бива да чакаме да края на риболовния сезон — намеси се Шанд. — Нямаме никакво време.
— Ясно ми е. Ще ви оставя на брега незабавно.
— Ама сега ли? На каква цена?
— Още един тар и парите за една кошница риба. Значи общо шест тара.
— Тъй ли… — промърмори Шанд. — В Ганпорт ми казаха, че ще струва пет тела, докато има риба.
— Пет тела! От кого чу това? От оня беззъбия с бялата брада? Псирол си пада по такива майтапи. Не, шест тара са си колкото трябва. Добри пари.
— Чух как офицерът ти предлагаше един златен тел. — Каран погледна умолително Шанд. — И аз съм готова да ти дам толкова.
— Няма нужда — отказа Тес. — Ако бях долна твар, щях да взема златото от тебе, а после да те издам, за да прибера и наградата. — Тя се замисли. — Ще ви сваля на брега южно от Грейнуис. Дотам има петнайсетина левги. Осем-десет часа, зависи от ветровете. И ще стигнем по тъмно, но пък вие сигурно бездруго предпочитате да е така.
— А ако онзи се върне?
— Туркадско море никак не е малко, може да ни търси цял месец и да не ни открие. Впрочем ние ловим риба навсякъде и се местим където поискаме.
— Днес няма да се върне — поклати глава Шанд.
Поеха по новия курс — север-североизток. Каран извади солена вода с кофа, изми се, изплакна дрехите си и облече други. Накрая се върна в хамака и проспа остатъка от деня.
От няколко часа бе притъмняло, когато доближиха скалистия бряг.
— Повече не бива, опасно е — прецени Тес и нареди да пуснат котва.
Сложиха багажа на двамата пътници в мъничка лодка, братята Бен и Фен им помогнаха да слязат в нея и Тес сама ги откара до брега.
— Жалко, че не похапнахме заедно бамунди — каза тя на Каран, когато я прегърна с шумолене на вкоравен брезент. — Ако се случи да дойдеш на остров Рог или в Ганпорт, потърси ме и ще се тъпчем с бамунди, докато не се подуем.
— Благодаря ти, непременно ще те потърся. Няма да забравя какво направи за мен.