Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Стъргането и влажното тупкане на прехвърляна риба се проточиха. Сега беше толкова светло, че виждаше плетените стени на кошницата, значи махаха онези отгоре. В мигновен проблясък на спомена се видя във Физ Горго пред надвисналия над нея Игър. За какво ли възнамеряваше да я употреби?
Кошницата изскърца, когато някой стъпи отгоре й. Тя потръпна и замря.
Шанд привърши миенето на палубата и пак се захвана да реже октопода. Бен изскоча тичешком от трюма. Изглеждаше уплашен.
— Още кошници! — извика и екипажът се разщъка. — Лошо ни се пише — подхвърли мимоходом на Шанд. — Онзи иска да опразни трюма.
— Идвам — отвърна Шанд.
Както се изправяше, измъкна куха сламка от оставената до него метла и я запрехвърля между пръстите си.
Щом се спусна по стълбата, видя офицера със сплетените бакенбарди. Дори безстрастното лице на Тес издаваше безпокойството й. Макар че формално откритото море беше неутрална територия, откриеха ли Каран в трюма, и целият екипаж, и семействата им щяха да пострадат. Игър бе дал много примери за тежки наказания.
Сега се виждаха и поставените най-долу кошници. Каран сигурно страдаше жестоко. Шанд се дръпна от стълбата и се премести нехайно, докато други прехвърляха чудесните златисти риби в нови кошници, които изнасяха на палубата.
— Това пък какво беше? — изсъска Зарет и завъртя глава наляво-надясно.
— Нищо не чух — невъзмутимо промълви Тес.
Но и Шанд бе чул слабичкото скимтене. Каран не издържаше на напрежението.
— Ами кошниците скрибуцат, като стъпвате по тях — обади се той. — Ау! — изохка, плесна се по ухото и се затътри още няколко крачки към Зарет, като се постара кошниците да заскрибуцат под краката му.
— Какво ти става? — неприязнено го попита офицерът.
— Нещо ме ужили — оправда се старецът и се почеса трескаво по ухото.
Зарет пак се съсредоточи в претърсването.
— Сега отворете тази кошница!
В нея беше Каран.
Шанд доближи офицера само на две стъпки, вдигна сламката към устните си и духна. Зарет си разтри врата отзад, все едно го бе ухапало насекомо. Нещо падна върху кошницата. Шанд затаи дъх и когато Зарет се отмести, побутна с крак тресчицата към утаената на дъното вода. Офицерът се оглеждаше ядосано.
— Къде са останалите кораби от флотилията ви? — попита той Тес.
— Доста далеч на югоизток, тъй си мисля.
— Обявена е награда за червенокоса жена. Ще получите златен тел, ако помогнете да я намерим. Хайде де, отваряйте!
— Златен тел! — възкликна Тес, уж затруднена от капака на кошницата. — Че какво толкова е направила, да не е откраднала церемониалния скиптър на Туркад?
— Дръж се по-почтително! — скастри я Зарет, отметна капака, извади една риба и я вдигна пред очите си. — Тези ли са най-вкусните бамунди, казваш?
— Ами… — Тес се почеса по брадичката. — Тия са по-средна класа. Най-хубавите са ей там. Фен! — посочи тя. — Донеси оная кошница.
Фен стовари кошницата върху ботушите на офицера и със същото движение затисна отново капака върху скривалището на Каран.
— Тъпако непохватен! — освирепя Зарет и го цапардоса с юмрук по ухото, но морякът не трепна.
Тес хващаше за опашките бамунди от новата кошница, вадеше ги и обясняваше подробно защо това е най-доброто качество.
— Стига! — кресна й офицерът накрая. — Имам си работа. Ще взема тези!
Пак напълниха кошницата с най-хубавата риба и я пратиха на другия кораб. Зарет се обърна и си избърса лицето. По челото му избиваха капки пот колкото грахчета.
— Та докъде стигнах? — смутено промърмори той.
— До ей оная кошница — услужливо показа Шанд встрани от скривалището.
— Не бе, дърт глупако, до оная — блъсна го Тес и посочи другаде.
Започнаха разгорещен спор, като никой не отстъпваше, затова пък обсипваше другия с все по-цветисти обиди.
— Млъкнете! — ревна Зарет, облян в пот. — Отворете и двете!
Отвориха кошниците, пресипаха скъпата риба и я изнесоха горе. Неочаквано офицерът се олюля, лицето му загуби цвят. На тила му под косата се подуваше оток с кървава точица в средата. Той седна върху кошницата на Каран и си потърка врата.
— Вие ми се свят. — Главата му увисна между коленете. — Аах…
— Добре ли сте, господине? — угрижено попита Тес.
— По-лоши болки… не съм имал. Сигурно е от рибата… дето я ядох.
Зарет подръпна плитчиците под брадичката си. Зяпаше трюма, като че не успяваше да спре погледа си на нещо. Мускулчетата по челюстите му подскачаха, внезапно се преви и повърна в застоялата вода по дъното.