Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
Храната беше проста, почти безвкусна, но Акос не възразяваше. Все пак беше по-близка до тази у дома и по-далечна от изтънчената кухня на Ноавек. Тека си затананика в ритъм с песента на Джио, а Сови забарабани с пръсти по масата, толкова силно, че вилицата на Акос дрънчеше, като я подпреше на чинията си.
После Тека и Джорек станаха да танцуват. Исае се приведе към свирещия Джио и го попита:
— Интересно ми е, щом тази група ренегати работят за освобождаването на Сайра… с какво се занимават останалите? Питам хипотетично.
Джио присви едното си око насреща ѝ, но все пак отговори:
— Хипотетично, шотетците като нас, пo долните стъпала на йерархията, се нуждаят от неща, които не получават. И някой трябва да им ги доставя незаконно.
— Например… оръжия, хипотетично казано? — продължи с въпросите Исае.
— Понякога, но те не са приоритет. — Джио дръпна няколко грешни струни, изруга и напипа правилните. — Приоритет са храната и лекарствата. А това са доста курсове към Отир и обратно. Трябва да нахраниш народа, за да се бори за каузата ти, нали така? А колкото повече се отдалечаваш от Воа, толкова повече болни и гладуващи хора срещаш.
Лицето на Исае се обтегна, но тя кимна.
Акос не мислеше много по въпроса — какво се случваше извън мрежата от членове на рода Ноавек, в която се беше оплел. Но се сети, че Сайра му разказваше как Ризек задържа всички провизии и лекарства и ги разпределя между приближените си или ги трупа за по-късно. Прилоша му при мисълта.
Тека и Джорек се въртяха един около друг, полюшвайки тела. Джорек се оказа изненадващо грациозен, като се има предвид колко непохватен изглеждаше с източените си крайници. Киси и Исае седяха рамо до рамо, облегнати на стената. От време на време Исае се усмихваше уморено. Но усмивката не изглеждаше на място върху лицето ѝ, не беше от онези на Ори, макар и да имаше нейното лице, макар и белязано. Но на Акос щеше да му се наложи да свикне с нея.
Сови изпя няколко куплета от песента на Джио и всички ядоха, докато не се почувстваха сити, стоплени и уморени.
ГЛАВА 29
САЙРА
ТРУДНО Е ДА СПИШ С ОДРАНА КОЖА, НО ВСЕ ПАК СЕ НАПЪНАХ.
Като се събудих на сутринта, калъфката на възглавницата ми беше подгизнала от кръв, макар и да лежах на страната, чиято кожа Вас не беше смъкнал с ножа си. Не умрях от кръвозагуба единствено защото бяха покрили отворената ми рана с шевен плат — медицинска иновация от Отир, която държеше раните затворени и се абсорбираше в плътта със заздравяването ѝ. Но дори тя не беше предвидена за толкова тежки случаи.
Свалих калъфката от възглавницата и я хвърлих в ъгъла. Сенките танцуваха по ръката ми и ме жилеха. През по-голямата част от живота ми бяха препускали между вените ми, прозирайки през кожата ми. Но като се събудих след разпита, един войник ми каза, че сърцето ми спряло и започнало да бие от само себе си, сенките вече се носеха по повърхността на тялото ми. Така също ми причиняваха болка, но някак по-поносима. Не разбирах как е станало.
Но тогава Ризек обяви немхалзак, заповяда на Вас да обели кожата ми като кора на плод и ме принуди да се бия в арената, така че пак изпитвах обичайната доза болка.
Беше ме попитал къде искам белега. Ако изобщо можеше да се нарече така — белезите бяха тъмни черти по кожата, а не… с парчета липсваща плът. Но немхалзак се заплащаше именно с плът, и то от видимо място по тялото. В момент на ярост му казах да ме бележи така, както беляза Акос, когато братята Кересет пристигнаха в имението ни. От ухото до челюстта.
А когато Вас изпълни желанието ми, Ризек му нареди да продължава.
Вземи и от косата ѝ.
Задишах през носа. Не исках да повърна. Всъщност не можех да си го позволя — нуждаех се от всичката cилa, която ми беше останала.
Айджа Кересет дойде да ме гледа как закусвам, както правеше всеки ден, откакто се бях върнала към живота. Остави поднос с храна в краката ми и се облегна на отсрещната стена, все така прегърбен. Днес на челюстта му личеше синината, която му направих предишния ден, когато опитах да избягам на път към арената и успях да му нанеса няколко удара, преди стражите в коридора да ме откъснат от него.
— Не вярвах, че ще се върнеш след вчерашната случка — казах му.
— Не се страхувам от теб. Няма да ме убиеш — отвърна Айджа.
Въртеше нож върху дланта си, стисвайки го за дръжката при всеки пълен оборот. Дори не го поглеждаше.
Изсумтях.
— Способна, съм да убия всеки. Не си ли чувал слуховете?
— Мен няма да ме убиеш — повтори Айджа. — Защото обичаш заблудения ми брат твърде много.