Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Защо… — Акос поклати глава. — Защо ѝ е било на Сайра да прави нещо такова?
— Знаеш защо — отвърна Тека. — Кое е единственото нещо, по-важно за нея от страха ѝ от Ризек? — Когато Акос не отговори, тя въздъхна. Видимо нетърпелива. — Ти, разбира се. Ти имаш тази неповторима чест.
Исае и Киси го гледаха втренчено, първата с подозрение, втората с недоумение. А той нямаше представа откъде да започне с обясненията. Сайра Ноавек беше име, познато на всеки тувхиец, страховита история, с която се плашеха един друг. Как да обясниш, че чудовището всъщност далеч не е чудовище?
Просто си мълчиш. Това е.
— Какво ѝ е причинил Ризек? — попита мрачно вместо това.
— Покажи му — обърна се Тека към Джорек.
Джорек провлачи пръсти по екрана на стената, отмествайки новинарската емисия. С още няколко движения извика някакъв видеоматериал.
Летящите камери се спускаха отдалеч, показвайки амфитеатър с решетка от бяла светлина в отворената му горна част. Скамейките бяха пълни, каменни по долните редове, метални — по горните. Но по сериозните лица в тълпата си личеше, че поводът не е тържествен.
Малките камери наобиколиха платформа от дърво и метал, издигната над горните редове. На нея стоеше Ризек, излъскан от черните му обувки до бронята, покриваща гърдите му. Косата му беше прясно подстригана и всяка извивка на черепа му изпъкваше, а скалпът му блестеше. Като го видяха, Киси и Исае се облегнаха едновременно в столовете си. Но Акос отдавна беше надживял страха си от него. Отдавна го беше заменил с откровена погнуса.
Отляво на Ризек стоеше Вас, а от дясната му страна…
— Айджа — пророни Киси. — Защо?
— Промил му е мозъка. Така да се каже — обясни внимателно Акос, а Джорек изсумтя.
Камерите cе насочиха наляво, към единия край на платформата, където войници обграждаха коленичила жена. Сайра. Носеше същите дрехи, с които я видя преди дни, но вече съдрани и потъмнели от кръв. Гъстата ѝ коса покриваше лицето ѝ и за миг му се стори, че Ризек е извадил едното ѝ око. Често наказваше по този начин провинилите се, за да не могат да скрият позора си.
Сайра вдигна глава, разкривайки няколко лилавеещи синини и мътен, двуок поглед.
Ризек заговори:
— Днешната новина е тъжна. Един от най-доверените ми хора, поне така си мислех, сестра ми Сайра Ноавек, се оказа най-низък изменник. Заговорничила е с враговете ни отвъд Границата, подсигурявайки им информация за военната ни стратегия и всичките ни ходове.
— Не иска да признае, че съществува истинска ренегатска групировка — отбеляза Джорек сред възмутените викове на публиката. — Предпочита да я представи като съюзница на тувхийците.
— Добре подбира лъжите си — коментира Исае и думите ѝ не прозвучаха като комплимент.
Ризек продължи:
— Освен това наскоро открих доказателство, че тази жена той посочи сестра си, уж случайно демонстрирайки клеймата на смъртта, редящи се от китката ѝ чак до лакътя, е отговорна за смъртта на майка ми, Илира Ноавек.
Акос зарови лице в дланите си. По-жесток удар не можеше да ѝ нанесе. Сайра открай време се боеше точно от това.
— Признавам, че семейната ми привързаност е замъглила преценката ми в това отношение, но сега, когато знам за предателството ѝ и — Ризек направи театрална пауза — безмилостното убийство на майка ни, очите ми са отворени. Затова взех решение, че подходящото наказание за такъв враг на Шотет е екзекуция чрез немхалзак.
Когато камерите се върнаха към Сайра, Акос видя, че раменете ѝ трепереха, но в очите ѝ нямаше сълзи. Смееше се. И докато се смееше, сенките на потока в нея танцуваха, не под кожата ѝ като кръв, препускаща из вените, а върху нея като дим над кандило. Точно като в нощта, когато Ризек я принуди да нарани Акос и те се изтръгнаха от тялото ѝ като тъмна мъгла.
Дарбата ѝ се бе видоизменила.
Ризек кимна на Вас, който прекоси платформата, изваждайки ножа от ножницата на гърба си. Войниците около Сайра отстъпиха, за да му направят път. Тя му се подсмихна и каза нещо, което не се чу. Ризек я доближи, приведе се над нея и устните му заизричаха бързо думи, които също си останаха между двама им. Вас я сграбчи за косата, отмятайки главата ѝ назад и настрани. После насочи ножа към откритото ѝ гърло и докато острието му се впиваше в плътта ѝ, Акос стисна зъби и извърна поглед.
— Предполагам, схващаш — заяви Джорек.
Той изключи екрана и настана тишина.
— Какво ѝ е направил? — попита дрезгаво Акос.
— Той… белязал я е — отвърна Тека. — Одрал е кожата ѝ от гърлото до черепа. Не знам защо. Ритуалът повелява да се вземе плът. Наказателят решава откъде.