Смъртни белези

Тека седна в един от празните столове. По-скоро преметна тялото си през него, разтваряйки колене и провесвайки ръка върху облегалката му.

— По всичко личи, че малката Ноавек няма да я бъде още дълго — обясни тя. — Търсим начини да я освободим. Щом си дошъл — доста глупава постъпка, бих добавила, може да ни помогнеш.

— Да я освободите? — обърна се към Джорек той. — На теб защо ти е да го правиш?

Джорек седна на кухненския плот срещу Киси. Усмихна ѝ се бегло и клепачите му сякаш натежаха, както се случваше с почти всички в присъствието на сестра му. Акос чак сега виждаше и хубавата страна на дарбата ѝ. Не беше просто сила, която я задушава и не ѝ позволява да плаче, но и сила, която ѝ даваше власт над околните.

— Ами — отвърна Джорек, това е ренегатско укрепление, както навярно си се досетил.

Всъщност Акос не се беше замислял по въпроса. Да, Джорек като че ли знаеше неща, в които малцина бяха просветени, но това не го правеше ренегат. А Тека беше едноока, от което следваше, че не е в топли отношения с Ризек, но и това не доказваше нищо.

— Е, и? — подкани Акос.

— Хм. — Джорек изглеждаше объркан. — Не ти ли е казала?

— Какво да ми каже? — озадачи се Акос.

— Сайра ни помагаше — обясни Тека. — Моята мисия при нападението над странстващия кораб беше да я убия — да елиминирам Бича на Ризек и да обявя ориста му по интеркома.

— Не я наричай така — предупреди Акос.

Усети погледа на Исае и бузите му пламнаха.

— Добре де — махна с ръка Тека. — Както и да е, тя ме надви, но ме пусна. После ме намери и поиска среща с хората ми. Предложи да ни даде каквото търсим — информация, помощ и други такива, ако в замяна направим нещо за нея: да те измъкнем от Шотет. — Тека се обърна към Джорек. — Затова не му е казала. Искала е да го спаси, но е знаела, че няма да тръгне без брат си.

Джорек изцъка с език.

През седмиците след като Ризек го заплаши, Сайра подложи Зосита на мъчение и той направи публичните си появи в Пита, го е заблуждавала, че следва всяка заповед на Ризек. Беше позволила на Акос да си мисли най-лошото за нея. А през цялото време е сътрудничила на ренегатите, давайки всичко от себе си, за да го спаси. Сякаш се е превърнала в съвършено нов човек, без той да забележи.

— Когато я заловиха, ни помагаше да убием Ризек. Даде ни шанс да се измъкнем, но за нея беше твърде късно — продължи Тека. — Ние изпълнихме своята част от уговорката. Промъкнахме се обратно в имението, нея вече я нямаше, затворена кой знае къде, но теб те намерихме в несвяст и заключен в стаята ти. И то полуумрял от глад. Е, поне теб измъкнахме. Решихме, че с твоя помощ може да я задържим на наша страна.

— Аз лично исках да ти помогна — вметна Джорек.

— Да, добре, ти си герой — отбеляза Тека.