Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
Простенах и се блъснах в стената на арената.
Тогава някой извика:
— Сайра!
Тъмна фигура се преметна през ниската стена пред първия ред със скамейки и кацна на земята с прегънати колене. Мракът бавно превземаше полезрението ми, но веднага го познах само по стила му на бягане.
Дълго, тъмно въже бе паднало в центъра на арената. Вдигнах поглед нагоре и видях, че не облак е засенчил слънцето, а стар, транспортен кораб, направен от всевъзможни метални парчета, медени на цвят, ръждиви, ярки като слънцето. Висеше точно над силовото поле. Вас сграбчи Акос с две ръце, вдигна го и го блъсна в стената на арената. Акос стисна зъби и го хвана за ръцете.
И тогава се случи нещо странно — Вас трепна и го изпусна.
Акос дотича до мен, приклекна и преметна ръка през кръста ми. Двамата хукнахме заедно към въжето. Той се вкопчи в него с една ръка и то се заиздига бързо. Твърде бързо, за да го стигне Вас.
Всички наоколо крещяха. Акос извика в ухото ми:
— Ще трябва да се хванеш сама!
Проклех го. Опитах да не поглеждам към пълните скамейки под нас, към суматохата, която бяхме предизвикали, към отдалечаващата се земя, но ми беше трудно. Затова се съсредоточих в бронята на Акос. Прегърнах го през гърдите и вкопчих пръсти в ръба ѝ около врата му. Когато той ме пусна, стиснах зъби, бях твърде слаба, за да се държа така, да издържа собственото си тегло.
Акос протегна нагоре ръката, с която допреди малко ме държеше, и пръстите му докоснаха силовото поле, покриващо амфитеатъра. То засвети по-силно при допира му, после примига и угасна. Въжето подскочи нагоре още по-рязко и аз изхлипах от страх, че ръцете ми няма да устискат, но в следващия момент се озовахме в транспортния кораб.
Бяхме в мъртвешки тихия му търбух.
— Накара Вас да изпита болка — пророних задъхано.
Докоснах лицето му и плъзнах показалеца си по носа му, по горната му устна.
Не беше толкова насинен, колкото последния път, когато го видях, свит на кълбо заради болезнения ми допир.
— Да — потвърди той.
— Айджа беше в амфитеатъра, съвсем наблизо. Можеше да измъкнеш него. Защо…
Устните му, все още под пръстите ми, потрепнаха в усмивка.
— Защото дойдох за теб, глупачке такава.
Засмях се и отпуснах тяло върху него, прекалено слаба да стоя на краката си.
ГЛАВА 30
АКОС
В ПЪРВИЯ МИГУСЕЩАШЕ САМО ТЕГЛОТО И ТОПЛИНАТА на тялото ѝ. И облекчение.
В следващия всичко се завърна: суетенето на хора в транспортния кораб, смаяното им мълчание, Исае и Киси, закопчани с предпазните си колани до навигационната палуба. Киси му се усмихна, докато хващаше Сайра през кръста, за да я вдигне. Сайра беше висока и не съвсем фина, но все пак успяваше да я носи. Поне за малко.
— Къде е аптечката? — попита Акос Тека и Джио, които вървяха към тях.
— Джио е минал медицинско обучение, ще се погрижи за нея — каза Тека.
На Акос обаче не му харесваше как я гледа Джио, като ценност, която можеше да купи или изтъргува. Тези ренегати не я спасяваха с добри намерения, искаха нещо в замяна, а той нямаше да им я поднесе на тепсия.
Пръстите ѝ се вкопчиха в ремъка около гръдния му кош и той изтръпна под бронята си.
— Няма да я оставя — отсече.
Едната вежда на Тека подскочи над превръзката на окото ѝ. Нo преди да му се е изрепчила, както очакваше от нея, Киси разкопча предпазния си колан и тръгна към тях.
— Аз ще се справя. Обучена съм — заяви тя. — Акос ще ми помогне.
Тека впи поглед в нея за миг, после махна към камбуза.
— Както желаете, госпожице Кересет.
Акос пренесе Сайра в камбуза. Нe беше в безсъзнание, очите ѝ бяха отворени, но не беше и напълно в съзнание, а това не му харесваше.
— Хайде, Ноавек, вземи се в ръце — нареди ѝ, обръщайки се, за да я прекара странично през вратата. Корабът се разклати и той залитна. — Моята Сайра щеше да е направила поне два хапливи коментара досега.
— Хмм. — Тя се поусмихна. — Твоята Сайра.
Камбузът беше тесен и мръсен. Неизмити чаши и чинии отрупваха мивката, дрънчейки при всяка маневра на кораба, тръбите с бяла светлина примигваха, сякаш всеки момент ще угаснат, всичко беше направено от един и същ матов метал, обсипан с болтове. Акос изчака Киси да изтрие масичката между двата плота и да я подсуши с чист парцал. Докато остави Сайра, ръцете вече го боляха.
— Акос, не разпознавам шотетските йероглифи.