Смъртни белези

Ара предложи на Киси и Исае стаята за гости на горния етаж, а на Акос — походно легло в стаята на Джорек. Но ако съдеше по погледа, който Киси му отправи, като стигнаха върха на стълбището, нямаше да го пусне просто така. Затова я последва до една малка стаичка с обемист дюшек на земята и пещ в ъгъла. Разноцветна светлина изпъстряше пода — слънчевите лъчи, проникващи през прозорците.

Той съблече бронята си, но остави ножа в ботуша си. Нямате представа какво ги очаква на това място. Имаше чувството, че Вас и Ризек го дебнат иззад всеки ъгъл.

— Ис… Бадха — обърна се Киси към канцлера — Защо не минеш първа през банята? Искам да поговоря с Акос.

Исае кимна и напусна стаята, затваряйки вратата с пета. Акос седна на леглото до Киси и по обувките му се разляха сини, зелени и лилави петна. Тя сложи ръка на китката му.

— Айджа — рече просто.

И той ѝ разказа. За всички спомени, които Ризек бе излял в съзнанието на Айджа, и всички спомени, които му бе отнел.

За новите думи в речника на брат им и как въртеше нож върху дланта си също като Ризек. Не ѝ разказа как е гледал безучастно, докато Ризек го е измъчвал, неведнъж, а два пъти, и как помагаше на Ризек с виденията си. Нямаше смисъл да ѝ отнема надеждата.

— Затова не си опитал да избягаш — пророни тихо Киси. — Защото първо си искал да отвлечеш него, а това е… по-трудно.

Почти невъзможно, бих казал, помисли си Акос.

— Заради това — потвърди той, — но и помисли какво бъдеше ме очаква в Тувхе, Киси. Да не мислиш, че ще съм първият в цялата галактика, който ще успее да осуети ориста си? — Той поклати глава. — Май е по-добре да приемем истината. Повече никога няма да бъдем семейство.

— Напротив — отсече тя. — Не вярваше, че ще видиш мен, но ето ме. Не знаеш как ще те сполети ориста ти, нито пък аз. Но докато този момент настъпи, трябва да вземем каквото можем.

Тя сложи ръка в неговата и стисна. Акос разпозна малко от баща им в състрадателната извивка на веждите ѝ и едната ѝ трапчинка на лицето. Поседяха така известно време, с долепени рамене, заслушани в плискането на водата в банята отвъд коридора.

— Що за човек е Сайра Ноавек? — попита го сестра му.

— Тя е…

Акос поклати глава. Как да опише цяла личност с няколко думи? Беше жилава като сушено месо. Обичаше космоса. Можеше да танцува. Беше прекалено добра в мъченията. Беше накарала шепа ренегати да го пуснат в Тувхе без Айджа, защото не уважаваше проклетите му решения и той ѝ беше безумно благодарен за това. Тя… ами, тя беше Сайра.

Киси се усмихваше.

— Познаваш я добре. По-трудно е да опишеш някого, ако го познаваш добре.

— Да, май е така.

— Ако смяташ, че заслужава да я спасим, ще трябва да ти се доверим — рече Киси. — Колкото и да е трудно.

Исае излезе от банята, прибрала още мократа си коса в толкова стегнат кок, че изглеждаше като лакирана върху главата ѝ. Носеше друга риза, пак от гардероба на майка им, с бродерия на малки цветчета по яката. Изтръска предишната, мокра, сякаш я беше прала на ръка, и я окачи на един стол пред пещта.