Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Виждам война във всеки вариант на бъдещето — обяви ненадейно майка му. — Потокът ни води натам. Играчите се променят, но резултатът е един и същ.
Киси хвана ръката на майка им, после и тази на Акос.
— Важното е, че сме заедно.
Угриженият поглед на Сифа отстъпи място на усмивка.
— Да, заедно сме.
За кратко, сигурен беше Акос, но и това стигаше. Киси отпусна глава на рамото му, а майка им му се усмихна. Почти чу дращенето на перестата трева по прозорците на къщата им. Въпреки това не успя да отвърне на усмивката ѝ.
Ренегатският кораб зави в широка дъга, отдалечавайки се от Тувхе. Пред тях се виждаше мъгливият пулс на космическия поток, чертаещ път през галактиката. Свързваше всички планети и макар да изглеждаше неподвижен, всеки усещаше песента му в кръвта си. Шотетци дори вярваха, че им е дал езика като мелодия, която само те знаеха. И май имаха право. Акос беше доказателството.
Но той самият продължаваше да чувства, да чува само тишина.
Преметна ръка през раменете на Киси и мярна белезите си, обърнати към светлината. Може и да отбелязваха нечия загуба, както Сайра каза веднъж, но сега, докато стоеше със семейството си, осъзна нещо друго. Имаше и обратими загуби.