Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Най-после!
Джаян сви юмруци и се затича за копието си.
– Не бива да се биете – каза Асави. – Единственото ви око ще ви подведе. Първо трябва да свикнете с него.
– Няма да е необходимо, ако си си свършила работата както трябва – отвърна Джаян с леден тон.
Асави рязко си пое дъх и воалът прилепна към лицето ѝ, но тя прие спокойно укора му.
– Ако ми бяхте позволили да ви упоя, сега щяхте да гледате с две здрави очи. Засега успях единствено да спася окото. Може би дамаджата ще го изцели докрай.
Абан отново се замисли над мотивите ѝ. Наистина ли не ѝ беше по силите, или това бе просто поредният лост, с който Иневера да контролира избухливия си син?
Джаян махна отвратено с ръка и тръгна към вратата с копие в ръка. Докато крачеше през стаите, зад него се сбираха все повече Копия на Избавителя.
Както бе предсказал шарум ка, имаше предостатъчно време, за да се съберат дисциплинираните шаруми на доковете около града, преди корабите да се опитат да се приближат до сушата. Те се строиха в стегнати формации на брега, готови да вдигнат щитовете си и да защитят скорпионите от неизбежния дъжд от стрели, преди по-големите кораби да се приближат достатъчно, за да стоварят войници на доковете. Малките лодки щяха да се отправят директно към брега.
Абан огледа водата през далекогледа си; броеше корабите и сравняваше размерите им с товарните трюмове на пленените съдове. Резултатът не го успокои.
– Ако тези кораби са напълнени изцяло – каза той, – лактънците могат да изпратят срещу нас почти десет хиляди мъже. Пет пъти повече от нашите шаруми.
Керан се изплю.
– Чински мъже, кхафите. Не шаруми. Не воини. Десет хиляди изнежени мъже, които ще се изсипят в нишка по тесните докове или ще прецапат през плитката вода. Ще ги размажем. С всяка дъска, която опрат на земята, ще падат по дузина мъже.
– Тогава нека се надяваме, че волята им ще се пречупи, преди да решат да нападнат – каза Абан. – Може би е време да поискаме подкрепления.
– Шарум ка забрани – каза Керан. – Притесняваш се твърде много, господарю. Това са най-добрите бойци на Красия. Готов съм да се обзаложа, че всеки дал’шарум може да посече десет рибари дори в открито поле.
– Разбира се – рече Абан. – Дал’шарум са научени да броят единствено като добавят нули към броя пръсти на ръцете и краката си.
Керан го изгледа с ненавист и Абан му отвърна по същия начин.
– Не забравяй кой е господарят тук, въпреки че си спечели благоразположението на шарум ка, Керан. Намерих те в локва от собствената ти пикня и щеше още да лежиш там, ако не бях похабил ценна вода, за да те измия.
Керан си пое дълбоко дъх и се поклони.
– Не съм забравил клетвата ми към теб, кхафите.
– Нападнахме Пристан заради десятъка – започна да обяснява Абан, сякаш говореше на дете. – Всичко останало е на второ място. Без него хората ни ще умрат от глад през зимата. Още не сме приключили с описите, камо ли с извозването на реколтата до защитените ни силози. Това момче идиотче застрашава инвестицията ни, затова трябва да ми простиш, че не съм в настроение да слушам шарумски хвалби. Джаян без нужда провокира нападението на враг, който числено ни надвишава значително, макар че времето е на наша страна.
Керан въздъхна.
– Той копнее за велика победа, за да може да заяви правото си над бащиния трон.
– Цяла Красия копнее за това – отвърна Абан. – Досега Джаян не е успял да впечатли никого, иначе вече да е седнал на Черепния трон.
– Това не оправдава безразсъдните му действия. – Керан намигна. – Не изпратих вестоносци да искам подкрепления, но пратих послания до полубратята на Джаян, че скоро ще се сблъскаме с врага. Синовете на Избавителя също търсят слава. Те ще дойдат и без да са получили заповеди.
Абан си спомни колко бой бе изял от Керан като момче, докато офицерът се опитваше да го вкара в шарумския калъп. Тогава го мразеше и умираше от ужас пред него. Никога не беше предполагал, че един ден ще заповядва на този мъж и дори ще го харесва.
Той се обърна към прозореца, за да види как лодките навлизат в обхвата на скорпионите. Джаян даде сигнал и отрядите от мендинги, които обслужваха оръжията, ги заредиха, прицелиха се в небето и двайсет стрели, по-големи и по-тежки от шарумските копия, излетяха във въздуха. Продължиха да се издигат нагоре, тъмни и зловещи, докато не стигнаха повратната точка и не полетяха надолу. Абан нагласи далекогледа си, за да види резултатите.