![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Гарсия кимна.
— "Димоушънъл", нали? Детметъл?
— Точно така. Не съм ги гледал на живо, а те са страхотна група. Освен това, както казах, те са от Швеция и не идват много често на турне в Съединените щати, затова възможността е чудесна. Вероятно ще се върна в кабинета или първо ще отскоча до вкъщи. Концертът ще започне чак в десет.
— Разбирам — съгласи се Гарсия. — И мисля, че е страхотна идея.
Карлос плати сметката, след като изядоха бургерите си, и двамата мълчаливо тръгнаха обратно към Главното управление на полицията.
— Искам да те попитам нещо — каза Гарсия, когато стигнаха до паркинга на ГУП. — Мислиш ли, че Лушън може да нападне Трейси?
Хънтър погледна към небето. Слънцето клонеше към хоризонта, готвейки се за ежедневния си фокус — да се скрива.
— С него няма как да знаеш — отговори той. — Но не мисля. Какъв ще бъде смисълът да се изложи на риск и целият труд, който си е направил, за да убеди Трейси, че аз съм виновен за смъртта на родителите й, и да я сломи психически, ако смята да я убие няколко дни по-късно?
Карлос се съгласи с разсъжденията на партньора си, като кимна мълчаливо.
— Има логика. — Той отключи вратата на хондата си, откопча белезниците и фенерчето от колана си и ги хвърли на задната седалка. — Но аз те познавам. Поставил си й наблюдение, нали?
— Е, поисках няколко услуги — призна Хънтър.
Гарсия се усмихна и седна зад волана.
— Ще се видим утре сутринта. Забавлявай се на концерта на "детметъл".
Робърт се усмихна.
— Наистина не знаеш какъв е този стил, нали?
— Не, но ще проверя в Гугъл, щом се прибера вкъщи. Ще потърся и групата "Димоушънъл".
— Може да дойдеш да ги гледаш — предложи Хънтър. — Доведи и Ана. Може да й хареса.
Карлос направи гримаса.
— Детметъл? Да, сигурен съм, че ще й хареса — ухили се той. — Любимата й група, когато беше по-млада, беше момчешката банда "Ен Синк". Не се шегувам. Ще си падне по детметъла, и още как.
Гарсия потегли и Хънтър се замисли, опитвайки се да реши дали първо да отиде в апартамента си, или да се върне в кабинета за няколко часа. Сериозно смяташе отново да отиде във "Файв Стар Бар" за концерта по-късно, но преди да вземе решение, искаше да се обади на Амбър, за да провери как е Трейси. Докато посягаше към мобилния си телефон, той го чу, че звъни в левия външен джоб на якето му, и се намръщи.
С това имаше два проблема.
Първо, Хънтър винаги държеше мобилния си телефон във вътрешния джоб на якето си, никога във външните. И второ, мелодията не беше неговата.
83
Озадачен, Хънтър веднага погледна наляво и провери земята наоколо, за да види дали някой не е изпуснал телефона си на паркинга. Нямаше нищо. Телефонът иззвъня отново и сложи край на съмненията му. Звъненето определено се чуваше от левия му джоб.
Той бръкна в него и за негова изненада, пръстите му се увиха около "Нокия 5160".
— Какво е това, по дяволите? — Хънтър инстинктивно погледна якето си, леко притеснен, че може да е взел чужда дреха, когато излязоха от "Файв Стар Бар". Беше достатъчно разсеян, за да го направи, но не, якето, което носеше, беше неговото.
И тогава му стана ясно.
— Не може да бъде.
Разтревожените му очи се огледаха наоколо. От сградата на Главното управление на полицията влизаха и излизаха полицаи и цивилни. Хънтър се вгледа в лицата им, всички търчаха нанякъде и се движеха много бързо.
Пред главния вход някаква жена пушеше цигара и говореше по телефона, но беше твърде ниска, за да е Лушън.
Телефонът иззвъня отново… и отново… и отново.
Все още претърсвайки лицата, които виждаше от мястото, където стоеше, Хънтър натисна бутона "отговори" и доближи телефона до ухото си.
— Здравей, Скакалец — каза Лушън. Отново говореше с истинския си глас. — Изненадан ли си от номера с телефона в джоба?
Един полицай, който стоеше до черно-бяла полицейска кола, държеше телефон в ръката си, но пишеше съобщения, не говореше.
— Много съжалявам, че мобилният телефон е стар — продължи Лушън. — Помниш ли ги? Моделът, който е в ръката ти, е от 1998 година. — Той се изсмя безгрижно. — Тогава "Нокия" беше световният лидер в мобилните телефони… с цял километър преднина пред другите. Какво се случи с тях, "Нокия"?
Лушън настояваше да говори учтиво с Хънтър, сякаш все още бяха добри приятели и между тях не се беше случило нищо. Това беше стар психологически трик, който обикновено вбесяваше едната страна, но Хънтър го знаеше много добре и не се поддаде.