![Последната императрица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/9/poslednata-imperatrica-bg-download.jpg)
Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
Рандъл прехапа устна.
— Разбирам.
— Ще се наложи да използваш цялата си подготовка, Рандъл — всичко, което си научил за силата, въздържането и съпротивата. Справянето с императрицата на Западния дворец ще бъде най-трудната ти задача.
Рандъл пое дълбоко дъх.
— Не се безпокой, Уилсън. Ще се справя. И наистина научих нещо снощи. Странно, но сякаш всичко, което се случи с Клодия, сякаш не е било случайно.
— Съвпаденията са хубаво нещо — рече Уилсън. — Най-общо означават, че си на прав път. — Той погледна таблета си. — Хайде да идем да хапнем нещо.
— Не съм особено гладен — отвърна Рандъл.
Уилсън го издърпа от стола.
— Трябва да си здрав, това е приоритет номер едно. Здрава храна, здраво тяло.
— Позволи ми да полюбопитствам, Уилсън. Снощи защо не отведе Лара със себе си? Личеше си, че го иска.
Образът на Минерва изникна в съзнанието на Уилсън и той се помъчи да го пропъди.
— Честно казано, не беше мой тип.
— Как може да не е твой тип? Та тя е прекрасна и несъмнено беше готова на всичко, за да те направи щастлив.
Уилсън натисна копчето на асансьора.
— Наречи ме луд, но просто не ми се струваше редно. Тези момичета изпълняват някаква своя мисия, без да зная каква е. Просто не исках да бъда част от нея. — Той побърза да смени темата. — Ако Лъ Дан знаеше какво ти предстои и ако можеше да му кажеш истината за това, което става, какво според теб щеше да те посъветва?
Двамата влязоха в асансьора.
— Вече си мислих за това — отвърна Рандъл, като се взираше напред. — Щеше да каже нещо от рода на: „Пътуването ти се символизира от пътя под краката ти. С всяка крачка той те отблъсква, но не гледай на това като на съпротива срещу целта ти. Пътят просто си върши работата“.
Стомахът на Уилсън изведнъж се сви. Не беше сигурен дали заради спускането на асансьора, или от чутото. Но така или иначе, мисия Ездра се намираше в много добри ръце.
32.
Пекин, Китай
Забраненият град
Дворецът на съсредоточената красота
26 септември 1860 г.
07:27 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 207
Огромният огън беше почти догорял, само оранжевите въглени показваха някакви признаци на живот. В резултат огромното помещение бе доста хладно и студът започваше да хапе през дългите часове на нощта.
Веднага щом се събуди, Рандъл беше разтърсен от чувство за вина заради стореното. Рязко се надигна и впери поглед в огромното пусто помещение, след което се обърна към измачканите чаршафи, върху които беше лежало голото тяло на Цъ Си.
Странно, но почти изпадна в паника при мисълта, че е сам, и заради онова, което бе сторил. Изведнъж нещо стегна гърдите му и му стана трудно да диша. Беше нарушил всички правила, за които се бяха разбрали с Уилсън. Случилото се снощи беше като кошмар, пълен провал от страна на Рандъл и за момент той се замоли да се събуди от грешките си и да разбере, че действията му са били просто щуротия на подсъзнанието му. Но в същото време вече знаеше, че извършените грехове ще си останат завинаги с него.
Отметна чаршафите от голото си тяло и студът прониза кожата му. Изведнъж долови аромата на соковете на Цъ Си, носещ се от тялото и лицето му. Това беше кошмар, маскиран с толкова съблазнителни удоволствия за плътта, че дори в сегашното си тревожно състояние се уплаши, че му се иска още. Затърси дрехите си по всички възможни места и осъзна, че Цъ Си явно ги е взела. На тяхно място откри зелени одежди на воин евнух от Императорската гвардия. Разбирайки, че това е необходима маскировка, докато се намира между стените на Забранения град, Рандъл обу торбестите памучни панталони и ги завърза на кръста си. Сандалите имаха две дълги ивици от черен плат, които се увиваха около прасците и се връзваха непосредствено под коляното. Бялата риза му беше точно по мярка. Върху нея Рандъл облече зелената памучна дреха с широки ръкави и висока яка. Копчетата започваха от дясното му рамо и продължаваха отстрани.