Древни брегове [bg]

Беше едър, с отпуснати рамене. Косата му бе бяла и грижливо сресана върху петно, започнало да оплешивява. Говореше с къси, властни фрази и Ейприл си помисли, че този човек може да бъде отличен съдия.

— Искам да прекарам известно време на Едем — заяви той.

Ейприл написа на едно листче телефонния номер на службата, която изготвяше графика, и му го подаде:

— Хората ще бъдат щастливи да ви включат в някоя група.

— Не… Не ме разбрахте. Аз вече бях там. Сега желая пак да се върна. Честно казано, искам да разпъна палатка и да се преселя в нея. За известно време.

Ейприл погледна многозначително часовника си. Известността на този мъж повече не я впечатляваше. Възмутителното предложение си остава възмутително, независимо от това кой го прави.

— Съжалявам, господин Аскуит. Не мисля, че можем да позволим…

— Доктор Кенън, аз прекрасно разбирам чисто научното значение на Ротондата. Но се питам дали дори вие си давате сметка за психологическите и философски последици. Възходящата еволюция на човешкия вид е на кръстопът. Забихме се в необятна гора. Светът, който познаваме и в който живеем, очаква нещо да се случи. Но не се знае какво може да бъде това нещо. Точно по тази причина финансовите пазари са в хаос, пак това обяснява защо пред Белия дом има демонстранти, защо в Обединените нации са стигнали до задънена улица в най-ожесточения дебат от цяло десетилетие насам. Когато преди две седмици вие прекосихте междузвездната бездна, за да се озовете в онова място, с това бе сложено началото на нова ера… Някой трябва да хроникира всички тези събития. Да постави ежедневието в правилната му историческа перспектива. Свикнали сме да смятаме, че ако двайсети век изобщо остане запомнен с нещо, това ще бъде заради кацането на Луната. Но… — Той невъзмутимо я изгледа. — Кацането на Луната е дреболия, доктор Кенън. Решителният момент и то не за нашия век, а за цялата записана история на човечеството, е сега. Знам, че вече сте започнали да каните експерти, математици, геолози, астрономи и какви ли още не. И всичко това е прекрасно. Така трябва да бъде. Но има нужда от още един вид хора: такива, чиято единствена функция ще бъде да осмислят значението на ставащото тук и сега. Хора, готови да се отдръпнат назад, докато другите мерят, претеглят и гадаят, за да приложат тези събития към прогреса на човешкия дух. — Той събра пръстите си замислено и подпря брадичка върху тях. — Мисля, че имам уникалната квалификация да изиграя тази роля. Вече съм подготвил голям обем записки в суров вид. Излишно е да казвам, че за мен ще бъде изключителна чест да участвам във вашето начинание.