Древни брегове [bg]

По причини, неизвестни на изследвалите я специалисти, Джери не бе започнала да расте правилно и черепът й така и не бе станал достатъчно голям, за да помести мозъка. В резултат детето не само бе по-ниско, но и бе останало бавноразвиващо се. Вътрешният свят на момиченцето представляваше объркана каша, понятията й бяха фрагментарни, поведението й хаотично и непредсказуемо, а причинно-следствените връзки в главата й като че ли изобщо не действаха.

Удоволствията на Джери бяха свързани основно със сетивните й възприятия: усмивката на мама, куклата-астронавт, към която необяснимо защо особено се бе привързала, по-малките й братчета и петъчното парче пица. Телевизията не я интересуваше много, а в игрите на нормалните деца не можеше да вземе участие по обясними причини. Ставаше й много приятно, когато някой й обърнеше по-специално внимание. Много обичаше филмите от серията „Междузвездни войни“, но не на касета, а само в киносалон.

Джун Тъли почувства промяна в детето си почти веднага след като Джим Стюйвезант я върна у дома онази студена априлска събота. Почувства, но не можа да формулира. Чувството бе толкова ефирно и неопределимо, че тя така и не спомена за него пред съпруга си.

Джери, разбира се, изобщо нямаше да разбере от какво я е лишила съдбата, следователно поне огорчението й бе спестено. И тази семпла гледна точка беше единственото успокоение на родителите й. И все пак, когато падна полузамръзнала в снега край шосе 11, с нея се случи нещо уникално. Беше се изплашила, но не за живота си, защото не разбираше какво означава понятието опасност. Изплаши се, защото не знаеше къде се намира и къде е домът й. И още защото не можеше да прогони студа.

Изведнъж нещо нахлу в света й. Съзнанието й се отвори, точно като цвят, обърнал се към слънцето. Издигна се в небето, понесе се по вятъра и почувства радост от съществуването, несравнима с нищо, което бе изпитвала дотогава. Съзнанието й се протегна напред, далеч отвъд жалките ограничения, които го бяха сковавали.

През тези няколко секунди Джери осмисли правилата в играта между вятър и топлина, както и напрежението, съществуващо в отношенията между небе и облаци. Стрелна се в небесата, спусна се стремглаво надолу към земята, почувства се като буря, като… като нещо изградено от равни части слънце, сняг и ураганни ветрове.

През целия живот, който й предстоеше, недъгавият й мозък щеше да остане вкопчен в спомена за небето, в екстаза на кратките секунди, когато тъмнината, хаосът и слабостта се бяха свили някъде далеч зад нея, в онзи пренебрежимо кратък епизод от живота й, когато Джери Тъли бе разбрала какво е да си… Бог.