Игра на милиарди [bg]

Алекс изгледа жената. Госпожа Солт беше съучастник по презумпция. Не заслужаваше никакво съчувствие. Мина покрай нея и влезе в малкото плесенясало фоайе. Там имаше голям дървен часовник, малък шарен килим и гоблен на стената, който не беше от Байо. Домът беше безупречен. Майорът може и да беше разорен, но госпожата си имаше класа.

Грейвс предложи усмивката си, която рядко се появяваше на лицето му.

— Може ли да попитаме къде се намира офисът на съпруга ви?

— Горе. Втората врата отляво. Не разхвърляйте много. Не ми позволява да пипам нищо там. Пенсиониран е, знаете. Продаде бизнеса си преди няколко месеца.

Алекс тръгна да се качва по стълбите, Грейвс и още двама офицери бяха зад нея. Единият остана с госпожа Солт. Чуха жената да го пита с все по-отчаян глас:

— Какво сте му сторили? Защо не ми вдига телефона? Алекс отвори вратата на офиса на майора.

Стаята беше като излязла от деветнадесети век, тъмно дърво и масивни мебели, с мръсни маслени картини на британски кораби по стените и кадифени завеси, които закриваха гледката към задната градина. Дъбово бюро с крака във формата на лъвски лапи гордо почиваше в помещението. Върху него имаше нов „Мак", а до него пепелник, преливащ от изпушени пури. Всеки друг сантиметър от повърхността му беше покрит от листове и папки, като имаше няколко купчини, които бяха по-високи дори от Алекс.

— Имаш ли нещо против? — попита тя и си дръпна стол.

— Заповядай — отвърна Грейвс.

— Ще ни е необходимо време. — Жената седна и отвори първата папка, която видя. Тя представляваше лично досие, върху първата страница беше закачена цветна снимка на красив войник с униформа на Френския чуждестранен легион. Веднага го позна. Това беше Люк Ламбер, известен още като Рандал Шепърд. — Пък може и да не ни е необходимо чак толкова много време.

В крайна сметка претърсването им отне два часа.

Майор Джеймс Солт беше изключително прецизен в каталогизирането на информацията, свързана с проекта, който беше нарекъл „Екселсиор", но не беше толкова внимателен в запазването му в тайна. Алекс раздели информацията на три купчини: „Състав", „Военни материали и оборудване" и „Логистика".

В „Състава" се съдържаха досиетата на всичките тридесет наемници — двадесет и двама мъже и осем жени, — които първоначално трябваше да вземат участие в предстоящите действия. Във всяко досие имаше снимка, ръчно написана молба за работа, медицински картон, договор за назначаване и банкова сметка, в която да се преведат възнагражденията. На всеки член трябваше да се платят 200 000 долара предварително и още 800 000 при изпълнение на задачата. Грейвс побърза да отбележи, че подобни хонорари бяха доста над нормалните, и намекна, че мисията е с изключително висок риск.

— За тези пари шансовете им да се върнат са петдесет на петдесет — каза той. — Това е последната им заплата и те го знаят. Ако се измъкнат живи, ще се оттеглят на някой доста отдалечен остров.

— Двадесет и четирима стрелци, от които всеки получава по един милион долара — констатира Алекс. — А първоначално са били тридесет. Кой разполага с толкова много пари?