Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Не се свърза пряко с Неуса Мунес. Намери апартамента, в който тя живееше, и започна да го наблюдава, изчаквайки да се появи Ейнджъл. На петия ден от него все още нямаше никаква следа и Пастернак започна да действа. Изчака жената да излезе и петнадесет минути по-късно се качи горе, успя да се справи с ключалката и влезе в апартамента. Набързо го претърси внимателно. Нямаше никакви снимки или бележки, нито пък адреси, които да го насочат към Ейнджъл. Пастернак намери костюмите в гардероба. Разгледа етикетите на „Херера“, свали от закачалката едно от саката и го пъхна под мишницата си. Миг след това изчезна така тихо, както се бе появил.
На другата сутрин Лев Пастернак влезе в магазин „Херера“. Беше разчорлен и смачкан и миришеше на уиски.
Управителят на магазина за мъжка конфекция се приближи до него.
— Какво ще обичате, señor? — В гласа му се чувстваше неодобрение.
Лев Пастернак се ухили просташки.
— Ами да си кажа правичката, снощи се напих като свиня. Заиграх се на комар в хотела с едни местни приятелчета. Всички доста си дръпнахме, нали разбираш? Както и да е, едно от момчетата — не се сещам как му викаха — си забрави сакото в стаята ми. — Лев подаде сакото, а ръката му трепереше. — С твоя етикет е, та си мислех, че ще ми кажеш къде да го намеря да му го върна.
Управителят разгледа сакото.
— Да, при нас е шито. Трябва да погледна в тефтерите ни. Къде да ви потърся?
— Не знам — изломоти Лев Пастернак. — Пак съм тръгнал да играя комар някъде. Имаш ли визитка? Аз шʼти ударя една жица.
— Добре. — И управителят му подаде визитната си картичка.
— Да не откраднеш сакото, ей? — каза Лев с пияния си глас.
— Разбира се, че няма — отговори управителят вече доста ядосан.
Лев Пастернак го потупа по рамото и каза:
— Добре, добре. Шʼти звънна по-късно днес.
Когато същия следобед Лев се обади в магазина, управителят му каза:
— Името на човека, на когото сме ушили това сако, е señor X. P. де Мендоса. Държи апартамент номер 417 в хотел „Аурора“.
Лев Пастернак провери дали вратата му е заключена. Извади някакъв куфар от гардероба, занесе го на леглото и го отвори. Отвътре измъкна пистолет 45SIG — Saur със заглушител, подарък от негов приятел от аржентинските тайни служби. Пастернак отново провери зареден ли е пистолетът и дали заглушителят е сложен правилно. Прибра куфара в гардероба и си легна.
В пет часа сутринта Лев Пастернак се промъкваше безшумно по четвъртия етаж на хотел „Аурора“. Когато стигна до стая 417, той се огледа, за да се увери, че никой не го е видял. Наведе се към ключалката и тихо пъхна една жица в нея. След като чу изтракването на резето, измъкна пистолета.
Усети течение от отварянето на вратата в края на коридора и преди да успее да се обърне, нещо твърдо и студено се опря във врата му.
— Не обичам да ме следят — каза Ейнджъл.
Лев Пастернак чу щракането на спусъка секунда преди мозъкът му да се пръсне.
Ейнджъл не знаеше дали Пастернак действа сам, или работи за някой друг, но винаги бе от полза да се вземат допълнителни предпазни мерки. Телефонното обаждане бе пристигнало и вече беше време да действа. Първо, Ейнджъл трябваше да направи някои покупки. На улица „Пуейредон“ имаше хубав магазин за дамско бельо — доста скъп, но Неуса заслужаваше най-доброто. Вътре в магазина бе прохладно и тихо.
— Покажете ми някаква нощница, нещо по-фриволно — каза Ейнджъл.
Продавачката ококори очи.
— И чифт бикини с дантела на дупки отпред.
Петнадесет минути по-късно Ейнджъл влезе в магазина на Френкел. Рафтовете бяха отрупани с кожени дамски чанти, ръкавици и куфарчета.
— Едно куфарче, ако обичате. Черно.
Ресторант „Ел Алхире“ в хотел „Шератон“ бе един от най-хубавите в Буенос Айрес. Ейнджъл седна на една маса в ъгъла и сложи куфарчето върху нея. Сервитьорът се приближи.
— Добър ден.
— За предястие искам карас, а после — скара с гарнитура и салата от пресни зеленчуци. По-късно ще поръчам и десерт.
— Прието.
— Къде се намира тоалетната?
— В дъното — през онази врата, после вляво.