Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 134
Перейти на страницу:

Ейнджъл стана и тръгна в указаната посока, като остави куфарчето на масата. Влезе в тесен коридор с две малки врати. На едната пишеше Hombres35, а на другата — Señoras36. В края на коридора беше кухнята. Вътре бе шумно и се вдигаше пара. Ейнджъл бутна двойната врата и влезе. Навсякъде кипеше трескава работа, наоколо сновяха готвачи и помощник-готвачи, които бързаха да смогнат с поръчките за обяда. Непрекъснато влизаха и излизаха сервитьори с препълнени табли. Готвачите викаха по сервитьорите, а сервитьорите викаха по помощник-келнерите.

Ейнджъл премина бързо през помещението и излезе през задната врата, водеща към една алея. Изчака пет минути, за да се увери, че няма „опашка“.

На ъгъла бе спряло такси. Ейнджъл каза адреса на шофьора — улица „Умберто“ 1. След една пряка слезе от колата и спря друго такси.

— Donde, por favour?37

— Aeropuerto.38

Там щеше да получи билет за Лондон. Туристически билет. Първа класа бие на очи.

След два часа Ейнджъл наблюдаваше от самолета как Буенос Айрес изчезва под облаците сякаш по волята на божествен магьосник и съсредоточен върху предстоящата задача, обмисляше предварителните инструкции.

Децата трябва на всяка цена да умрат с нея. Смъртта им трябва да бъде много впечатляваща.

Ейнджъл не обичаше да получава инструкции за това как да изпълнява дадените му поръчки. Само аматьорите са толкова глупави, че да дават съвети на професионалисти. Ейнджъл се усмихна. Те всички ще умрат и всичко ще бъде по-зашеметяващо, отколкото са си го поръчали.

Ейнджъл заспа. Спа дълбоко и нищо не сънува.

Летище „Хийтроу“ в Лондон бе претъпкано с туристи. Пътуването с такси до Мейфеър отне малко повече от час. На рецепцията на хотел „Чърчил“ имаше много хора — някои току-що пристигнали, други — вече напускащи.

Пиколо пое трите чанти на Ейнджъл.

— Занеси ги горе в стаята ми. Аз имам малко работа.

Бакшишът бе скромен и пиколото надали щеше да го запомни. Ейнджъл пристъпи към асансьорите, изчака, докато пристигне един съвсем празен, и се качи.

Когато асансьорът тръгна, Ейнджъл натисна бутоните за петия, седмия и десетия етаж и слезе на петия. Ако някой на партера следеше копчетата, доста щеше да се пообърка.

Някакво служебно стълбище излизаше на една пътека отзад и пет минути след като се регистрира в хотел „Чърчил“, Ейнджъл седеше в такси обратно за Хийтроу.

На паспорта пишеше Х. Р. де Мендоса. Билетът беше на румънската авиокомпания „Таром“ за Букурещ. От летището Ейнджъл изпрати телеграма:

Пристигам сряда.

Х. Р. де Мендоса.

Получателят бе Еди Молц.

* * *

Рано на следващата сутрин звънна Дороти Стоун.

— Търсят ви от кабинета на Стантън Роджърс.

— Свържете ме — каза нетърпеливо Мери и веднага грабна слушалката.

— Ало, Стан?

Обади й се секретарката му и на Мери й идваше да заплаче от безсилие.

— Господин Роджърс ме помоли да ви се обадя, госпожо посланик. Той е с президента и няма възможност да ви телефонира, но ме помоли да се погрижа да получите всичко, което ви е необходимо. Ако ми кажете какъв е проблемът ви…

— Не, благодаря — каза Мери, опитвайки се да скрие разочарованието си. — Трябва… трябва да говоря лично с него.

— Страхувам се, че това не може да стане по-рано от утре. Той ми предаде, че ще ви се обади при първа възможност.

— Благодаря ви. Ще чакам да ми се обади — тя затвори телефона. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака.

Мери продължаваше да прави опити да се свърже с Луи. У тях никой не отговаряше. Позвъни и във френското посолство. Там нямаха ни най-малка представа къде може да е той.

— Ако обичате, предайте му да ми се обади веднага, щом се появи.

Дороти Стоун каза:

— Търси ви някаква жена, но отказва да каже името си.

— Ще се обадя — Мери вдигна слушалката. — Ало, посланик Ашли на телефона.

Нежен женски глас се обади от другата страна на линията и каза с румънски акцент:

— Обажда се Корина Соколи.

Тя веднага се сети — това бе едно красиво момиче на двадесет и две-три години, примабалерина на Румъния.

вернуться

35

Мъже (исп.). — Б.пр.

вернуться

36

Жени (исп.). — Б.пр.

вернуться

37

За къде, моля? (исп.). — Б.пр.

вернуться

38

За летището (исп). — Б.пр.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)